EUR
Зареждане ...
Интервю на Ели Маринова с Гаро Кешишян (2)
Ели Маринова: С какво снимате?
Гаро Кешишян: С много апарати. Имам 18. И лентови, и цифрови. Предпочитам цифров „Канон” и цифров „Никон”. Винаги ходя с фотоапарат на врата. И ме е яд, че не е зареден във всеки един момент. Примерно, яд ме е, че изтървах един страхотен кадър наскоро. Излизайки от театъра, нашият кмет се спъна в една от собствените си дупки. Ето това щеше да бъде Кадърът. Ти си ловец на четири крака и винаги трябва да си готов за улов. Истинският фотограф се познава по това, че апаратът му е винаги зареден на врата, а не в чантата.
Е.Маринова: Безспорно вие сте психолог. Пред обектива ви са минавали хиляди лица. Според вас хората пазят ли вродената си способност да се радват на малкото и на красивото?
Г.Кешишян: Фотографията е изкуство на подробностите. Всички знаем какво е черно, бяло, зелено, червено, правоъгълно, кръгло, мъж, жена, дете, море, небе, земя. Обаче тайната на нашето битие е в подробностите. Хората вървят и спят, не виждат подробностите. Иска ми се да им дам очите си на заем. Невиждайки, те дори могат да разрушат красивото.
Е.Маринова: Кога детето престава да бъде дете?
Г.Кешишян: Арменците казват кога от едно момче става мъж. Когато остърже с брадата си бузата на едно девойче и когато изпрати любим човек завинаги. Това с пълна сила важи и за всички хора. При някой това става твърде рано. Но като цяло да си останеш дете не е лошо. Това означава да откриваш света непрекъснато, да преоткриваш пак уж познатите неща. Когато изгубиш интерес, преставаш да бъдеш дете.
Е.Маринова: Вие сте част от една изстрадала и велика нация. Снимал сте много лица на арменци. Какво ги отличава от останалите?
Г.Кешишян: Аз не мога да кажа, че познавам кой знае колко добре арменската нация. Израснал съм в бедно арменско семейство. Тогава нямаше радио и телевизия. След вечеря четяхме арменски книги. Редувахме се, защото всички четяхме добре на арменски език. Баща ми беше начетен човек, макар и с нулев търговски нюх. Затова бяхме и в такова положение. Майка ми беше завършила духовно училище в Пловдив. След 9 септември 1944 г. това училище се изнесе от България във Франция, а след това – във Венеция. Какво да ви кажа, арменците са подвластни на всички пороци. Но може би тази ужасяваща съдба с избиването на толкова много хора е сложило своя отпечатък върху тях. Макар и някои да отричат геноцида.
Е.Маринова: Това отричане е по политически конюнктурни причини.
Г.Кешишян: Точно така. Да избиеш 2,5 млн. души и да кажеш, че не са повече от 300 000 е чиста глупост. Тук става дума за преполовяването на една нация. Та това кара арменците когато се виждат да се радват едни на други, особено ако не са в Армения. Ние тук сме потомци на изклани наши сънародници от Западна Армения, до Сирия. Малко се различаваме от арменците в сегашна Армения, планинците. Няма да видите нашенски арменци да се врат в политиката и да се опитват да заемат някакви високи постове.
Е.Маринова: Защо?
Г.Кешишян: Защото смятат, както казваше дядо ми, че те са гости в тази държава. И като гост няма защо да се бъркаш на масата на хората. Каквото ти дадат, това ще ядеш. Не, че не се разбучават. Напротив. Те също са хора. Всички проблеми, които спохождат съседа Иван, се стоварват и на главата на Гарабед.
Към 1 част от интервюто: