Сблъсък на две луни, които някога са се въртели около Земята обяснява защо сегашната Луна е леко несиметрична и далечният й край е много по-скалист от лунната повърхност срещу нашата планета, установили учени. Изследването, публикувано в сп. „Нейчър“, показва, че ранната Луна е била засенчена от по-малък сателит, около една тридесета част от собствената й маса, когато двете небесни тела обикаляли в тандем около Земята преди повече от 4 милиарда години. Но след като двете луни попаднали под по-голямо влияние на гравитационната сила на Слънцето, стабилността на общата им орбита била нарушена и те били изправени пред неизбежен сблъсък, съобщи Ерик Асфауг, специалист по планетите в Калифорнийския университет. След съвместно съществуване от около 100 милиона години по-малката луна в крайна сметка се сблъскала в по-голямата, като сблъсъкът продължил няколко часа и довел до сливането на двете небесни тела, обясни Асфауг.
Това се случило само на около 80 000 мили от Земята, около една трета от настоящата дистанция от 250 000 мили от Луната. Това до голяма степен обяснява удивителната разлика между планинската далечна част на Луната и по-гладката лунна повърхност с обширни равнини, видима от Земята в нощното небе, заключават учените. Сблъсъкът на двете луни станал причина и за цялостната несиметричност на Луната, която е по-изпъкнала в далечната си страна. Доказателства за сблъсъка могат да се намерят в състава на лунната кора, чиято близка страна е по-богата на калий, на редки земни елементи и на фосфор. Тези елементи са били съсредоточени в разтопен материал, който продължава да се охлажда под повърхността на Луната и който бил разпръснат към противоположната страна от силата на удара, обяснява Асфауг.