Ако Кирил Йорданов спечели изборите във Варна ще има много хора, които ще се пришият към успеха на кандидата на ГЕРБ. Първият ще е премиерът Борисов, който еднолично реши да номинира своя приятел, пренебрегвайки предложенията на местните структури на партията. Без колебание към тържествения хор ще се присъединят лидерите на ГЕРБ-Варна, които волю-неволю са длъжни да работят за Йорданов, макар и от два предизборни щаба. Нелека изглежда задачата на Павел Димитров да мобилизира актива на ГЕРБ да работи за човек, който до преди месец беше основният конкурент за кметския пост. Не е ясно с какви аргументи лидерът на ГЕРБ-Варна ще убеди съпартийците си, че изборът на Борисов е правилен и не защитава статуквото градено 12 години. Някои тръгнаха да съжаляват Павел Димитров, забравяйки, че е издържлив бегач на дълги разстояния, който знае как да се оправя в заплетени ситуации. А тази, в която го постави Борисов прилича на лабиринт, от който няма излизане. Без вина виновен през 2006 г., Павел Димитров убеди премиера, че трябва да остане на поста си и дори успя елегантно да изолира Душана Здравкова от партия ГЕРБ. За да докаже, че за нея е важно да е на гребена на политическата вълна, съдийката без скрупули премина в лагера на Алексей Петров и потвърди, че за нея няма идеи, а само интереси. Единствен срещу избора на Борисов за кмет на Варна надигна глас Свилен Крайчев, който си го позволи, защото стана заместник- генерален секретар на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество и три години ще е далеч от партийните дела на ГЕРБ. Другите местни лидери и депутати замълчаха, защото знаят, че Борисов е чувствителен към критика и не забравя лесно. Какво ще стане обаче, ако Кирил Йорданов загуби предстоящите избори? Кой ще е виновен за загубата? Познавайки нрава на премиера няма да е той, няма да е Цветан Цветанов и кой остава тогава? Кирил Йорданов, Павел Димитров и местната организация на ГЕРБ? Борисов не е отправил критична дума към работата на Кирил Йорданов и се предполага, че ако загуби причината ще се търси другаде. Как ще се оправя в тази ситуация издържливият бегач на дълги разстояния, който имаше тактика и стратегия за местните избори, която премиерът обърка за 5 минути? Пак ли ще се окаже без вина виновен, както през 2006 г.? Премиерът рискува с избора си за кмет на Варна, но това е премерен риск, имайки предвид добрите социологически резултати за Кирил Йорданов. Дали обаче е отчел психологията на варненци, които не обичат да им налагат нещо от София и прилагат наказателен вот – не е ясно. Знае ли Борисов, че третият мандат на Кирил Йорданов не е толкова успешен и има открито недоволство срещу недостатъчните му усилия в областта на градското планиране, пътищата, озеленяването, обществените поръчки, бездомните кучета, осветлението на улици. Премиерът има интуицията на източен боец и по това си прилича с Владимир Путин, но Варна винаги е поднасяла изненади на избори. На 30 октомври ще разберем дали традицията ще бъде спазена или политическият нюх на Борисов ще се окаже правилен.