Сладкото от рози и лютеницата трябва задължително да се защитят в Европейския съюз като традиционни български храни. За това настоява директорът на Института по консервна промишленост проф. Павлина Параскова. Според нея нашите производители вече доста закъсняват с регистрацията на много характерни за страната ни храни пред Брюксел. „Готови сме да подкрепим подобна инициатива“, каза Стойко Кировски, който управлява една от най-големите консервни фабрики у нас, където се приготвя мармалад от рози. Повече от 10 години компанията му изнася продуктът за Япония и дори се затруднява да задоволи огромния интерес на азиатците към ароматния десерт, пише Монитор.

Освен в Страната на изгряващото слънце сладкото се харчи изключително добре и в другите страни от Източна Азия – особено в Тайван и Сингапур. В Западна Европа пък основните купувачи са Германия, Холандия, Франция и Италия. Освен нас обаче с традиции в производството на този продукт са Турция и Ливан, както и някои други страни, в които вирее маслодайната роза. В страната пък бурканчетата с розово сладко се купуват основно от чужденците като особено характерен за страната ни сувенир.

В момента е на финала процедурата за защита на горнооряховската луканка като продукт с географско указание. Отделно от това тече регистрацията и на няколко други традиционни български продукта като пастърмата и няколко други луканки. Наред с тях проф. Параскова смята, че трябва да се защитят кравето, овчето и козето сирене, както и сладката от зелени смокини и орехчета. Инициативата трябва да е на производителите, докато специалистите от института са готови да подготвят цялата документация, необходима за чиновниците в Брюксел.

Процесът на регистрация е много дълъг, но има и други проблеми, които може да ни препънат по пътя към признаването на тези продукти за традиционни за българина – това е наличието на суровина. Защото е нелепо да говорим за традиционни храни, при положение че нямаме собствени продукти за производството. През последните десетина години в Европа масово навлезе доматеното пюре от Китай. Основното производство на домати на стария континент е съсредоточено в Италия, Испания и Гърция. Извън ЕС пък големи производители са Турция и САЩ.За краставички пък разчитаме на внос от Индия и Виетнам, откъдето предлагат най-ниски цени и най-добро качество, съобщи Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

В началото на септември ще бъде готов дългочаканият стандарт за лютеницата, уточни още той. Лютеницата ще съдържа предимно доматено и пиперково пюре. Освен доброволния браншови стандарт има разработена и програма как да се следи изпълнението му. Няма да има пюрета от тикви, консерванти и оцветители. Съдържанието на нишесте пък трябва да е под един процент, което е в рамките на технологичните изисквания. Може да се добавят само патладжан, моркови и различни други зеленчуци, които определят и разнообразието от лютеници.

Няма причини да се изменят значително ценовите равнища на продукта, убеден е председателят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Лютеницата от по-горния сегмент, в която се влага печена капия и за нея се правят значително повече разходи например, в магазините както и досега ще струва между 3,50 лева и 5 лева за буркан от 580 г. Толкова излиза и домашното производство, ако се слагат само натурални продукти, пресмятат производителите.

actualno.com