Интервю на Ели Маринова с Мирослав Йотов

„Зад ъгъла на света” се намира невидимото с просто око. Там е границата към  въображаемото, нереалното, еклектичното..там някъде е истинският Мирослав Йотов. Твърде невръстен, за да е извървял пътя до ъгъла на света, но и твърде зрял, за да се научи да намира образите на човешките чувства и светове. Поглеждаш, замисляш се, чудиш се на детайлите и в същото време омаята на цветовете те грабва и потъваш някъде дълбоко. И оставаш там.

Ели Маринова: Прави впечатление, че новият ти цикъл картини „Зад ъгъла на света” е още по-задълбочен. Как се ражда идеята за тази дълбочина – сънуваш ли я, виждаш я в живота си ли?

Мирослав Йотов: Тръгвам от някаква идея, почти я виждам смътно и после по пътя на рисуването я дооткривам. Тя се видоизменя на няколко пъти, най-вече като търсене на цветове. Понякога променям и композицията. Моментът, при който при мен се случват нещата, т. нар. момент на измисляне сякаш е моментът, малко преди да заспя. Може да се каже, че това е състояние на мечтание, игра на въображението. Тогава се отпускам на крилете на фантазията си. Това чувство се опитвам да предам в картините си. Откъде черпя идеи ли? Светът, който ме заобикаля в цялото си многообразие ми ги подсказва. За мен са важни неща като целостта на светлината, която огрява обекта точно в дадения момент. Вмъквам и някаква собствена философия.

Е. Маринова: Опитах се да видя преобладаване на черно, кафяво, тъмно и не успях. Тези цветове, разбира се присъстват в детайли, не може без тъмни нюанси да видим светлото, но: съчетанието на цветовете в картините ти, яркостта излъчва изключително ведър позитивизъм. Такъв човек ли си в живота?

М. Йотов: О, да. Приятелите ми знаят, че имам шеговит, лек характер. Имам си и своите тъмни моменти, но рядко ги показвам.

Е. Маринова: Намирам  тук една приличаща на тюркоаз боя, която отчетливо присъства във всичките ти нови картини. Любима ли ти е?

М. Йотов: Нямам любим цвят. Не е съвсем тюркоазена, но се приближава до нея. Всички цветове са ми любими. Но вчера си говорих с един приятел и той също забеляза, че синьото присъства навсякъде. Аз не бях обръщал внимание досега. Май съм в някакъв син период.

Е. Маринова: Като Пикасо.

М. Йотов: Да (усмивка). Още съм далеч от розовия си период обаче. Никога не е късно. В началото имах много червено в картините си, търсех страстта. Сега нещата при мен са доста по-балансирани явно.

Е. Маринова: Учил си рисуване 10 години. В училище ли се научва това фино съчетаване между багрите?

М. Йотов: Не. В училище нищо не научих, не ми се коментира нашата образователна система. Аз съм син на художник. Ще кажа като фолкпевиците, които, видиш ли, пеели откакто се помнят, че аз рисувам откакто се помня. В средното училище мога да кажа, че имах учители в истинския смисъл на думата, но после в университета нищо не научих. Имах период, в който се занимавах с други  неща. После наблюдавах няколко рисуващи приятели, които бяха смляли вече всичко в живописта и това ми беше достатъчно да се запаля. Следва анализиране на любими автори, измъкване на изводи от принципите на живописта. Но рисуването е постоянно откриване на нови неща, като детска игра е. Основното е любовта, с която правиш нещата. Само картина, направена с любов и страст е жива. Тогава се отпуска душата ти.

Е. Маринова: Рисуваш ли нощем?

М. Йотов: Рядко.

Е. Маринова: Защо?

М. Йотов: Защото обичам да изпипвам нюансите на цветовете, а за това е нужна слънчевата светлина. Опитвал съм да рисувам нощем, но нещата не се получават.

Е. Маринова: В трескава подготовка за изложба си.

М. Йотов: Да. Подготвям  голяма изложба в Гранд хотел София. На 19 септември каня всички, които имат възможност да дойдат от 18 ч. Само за два месеца и половина съм нарисувал картините за тази изложба. В общи линии в този цикъл картини са по-важни посланията и идеята, не толкова детайлите.

Е. Маринова: Два месеца и половина са кратък срок. Това означава, че работиш по цял ден. Не зависиш ли от настроения и вдъхновение?

М. Йотов: Наистина по цял ден рисувам и дори през лятото съм зарязал любимите си занимания, разходки и срещи с приятели.

Е. Маринова: За кога „замрази” голото женско тяло?

М. Йотов: За известно време го оставям.  Напоследък се уморих от едни и същи въпроси, свързани с женското тяло – това за мен беше сигнална лампичка, че нещата започват да се повтарят. А аз искам да ми се случват нови хоризонти.

Е. Маринова: Кога разбра, че си наблюдател?

М. Йотов: Нямам точен момент, от който нататък да съм забелязал. Но обичам да стоя на определени места, през които минават много хора. Имам любима църква в София (без да съм набожен). Там хората влизат с вярата си, по-смирени са и са по-различни от минувачите по улицата. Психологията им на движение е по-различна. Там откриваш много повече за човешката душа. Аз обичам да седя там заради голямото пространство.

Е. Маринова: Имаш много символика в картините си. Сам ли я създаваш или е прочетена, чута, видяна?

М. Йотов: Извличам я от нещата, които съм преживял, видял, прочел от книгите, видял от филмите. Получава се натрупване.

Е. Маринова: Уморен или зареден се чувстваш в края на един работен ден след рисуване?

М. Йотов: Към края на лятото вече наистина съм много уморен. Не вярвам в схващането, че един художник трябва да чака само вдъхновението си. Ако нещо не се получава „от раз”, трябва да се опиташ да постигнеш „от два” с повече труд. Като приключа с изложбата, ще имам време да си почина, през зимата ще ходя на море, най-добре през декември на плаж – да ми се смеят хората.

Е. Маринова: След изложбата в София, Варна ли идва в полезрението ти?

М. Йотов: Не. Атина. Но нека да мине, да проведа необходимите разговори. Тогава ще знам накъде да тръгна.

Е. Маринова: Социалните мрежи помагат ли и?

М. Йотов: Да. Определено Facebook страницата ми работи добре. Имам много контакти, клиенти. Това е начин да покажеш това, което си направил. Хората обменят много информация.

http://www.barometar.net/