Богатство и сила. Богатството е преходно, славата – вечна. Едното осигурява добър живот, другото-безсмъртие. Първото спасява от завистта, второто – от забравата. Благосъстоянието се търси и се постига, славата трябва да се заслужи. Стремежът да си извоюваш добро име се ражда от силата на добродетелта. Славата е и си остава спътница на възвишения дух. Тя се стреми винаги към крайности, води до чудовищна уродливост или прави чудеса, дори отвращение или възхита.
Бъди приятел на онези, от които има какво да научиш. Превърни приятелството в школа за придобиване на знания, а разговора в извор, от които черпиш култура. Учи се от приятелите си, съчетавай ползата с удоволствието на общуването. Когато говориш, ти намираш удовлетворение в одобрението на онези, които те слушат, но от онова, което чуеш можеш и да извлечеш поука. Обикновено ползата се пренебрегва, защото суетата побеждава разума. Интелигентният човек предпочита да бъде гост на приятели, които не превръщат дома си в сцена на тщеславието, а се прекланят пред доблестта и благородството. Такива личности не само са посланици на разума и почтеността, но превръщат и обкръжението си в своеобразна школа за мъдрост и находчивост.
Природа и изкуство, материя и творение. Няма красота, която да не се нуждае от доизвайване, нито съвършенство, което не би се изродило без великолепието на майсторството – то поправя злото и усъвършенства доброто. Природата на човека не се нуждае от извисяване, затова ние търсим опора в изкуството. И най-ценните природни заложби бледнеят, и съвършенството е непълно, ако културата не им предаде блясък. Не развива ли дарбите си, човек остава недодялан, а всяко същество се нуждае от шлифоване.