“Плацебо” в превод от латински означава буквално “аз се харесвам”. В медицината с тази дума назоват средствата, които не притежават никакви лечебни свойства, но при научни изследвания се представят от специалистите като ефективни лекарства или процедури.Терминът “плацебо” се е появил още през 1894 г. като обозначение на таблетките, които лекарите са предписвали на пациенти, въобразяващи си, че са болни. Като правило таблетката е била с неутрален състав, който не носи на организма нито полза, нито вреда – най-често захар, калциев глюконат.Бързо е било констатирано, че колкото и да е странно, много от “болните” след приемането на “лекарството” наистина се чувстват по-добре. Затова например по време на Втората световна война поради недостиг на обезболяващи и наркотични средства в болниците са използвали плацебо. Ефектът на обезболяването е бил често срещан.

През 1946 г. в Университета “Корнел” се провежда първият симпозиум за влиянието на плацебото върху организма на човека. През 1955 г. бостънският лекар-анестезиолог Хенри Бичър публикува в специализирано издание резултатите от 15 клинични изследвания, според които здравословното състояние при 1/3 от хората, страдащи от реални заболявания, се подобрява след приемането на плацебо.Според Бичър, плацебото може “да предизвика значителни физиологични промени”, в това число “обективни ефекти в органите-мишени, които могат да бъдат в по-голяма степен изразени, отколкото в резултат на силно фармакологично въздействие”.

Гари Голд, отново от Университета “Корнел” стига да извода, че плацебото притежава силен терапевтичен ефект при стенокардия, а също така предизвиква в организма реакции, идентични на ефекта от приемането на алкохол или кофеин.Постепенно се установява, че плацебото може да бъде не само под формата на таблетки, но и на инжекции или манипулации. Например, ако на пациента бъде казано, че му е направена операция (когато в действителност той само е отворен и зашит), нерядко неговото здравословно състояние се подобрява.

Редица изследвания, проведени през годините, показват, че плацебото дава различен ефект при различните заболявания. Най-ефективно то се оказва при заболявания, свързани с психиката – неврози, депресия, безсъние, астма, някои екземи и дерматити. В определена степен то влияе положително и на страдащите от ревматизъм, нарушения на функциите на стомаха и пикочния мехур, захарен диабет.Плацебото понякога е от полза и при невротични и съдови болки, например при мигрена. Главоболието може да се премахне не само с приемането на плацебо на таблетки, но и при инжектиране. Но при силни външни травми и инфекции то не дава необходимия резултат.

Базирайки се на всички резултати, учените днес смятат, че ефектът на плацебото се проявява само при болестите, свързани по един или друг начин с дейността на нервната система.Плацебото се използва активно по време на клиничните изследвания, при които се изисква наличие на контролна група – на една част от участниците се дава истинско лекарство, а на друга – плацебо, като никой не знае, какво получил. Ако здравословното състояние на тези, които са получавали истинското лекарство, се е променило, а в контролната група – няма промени, това означава, че лекарството действа. Въпреки че състоянието на някои пациенти се подобрява и след приемането на плацебо.

zdrave.bg