Още от най-ранна възраст човек започва да гради характера си, да развива своя интелект и определени способности, да си създава собствени ценностни критерии, формира се самосъзнанието му, волята, самооценката, неговите нагласи, виждания и убеждения за света. Накратко – изгражда се като личност и заедно с това си оформя определен имидж (начин, по който го възприемат) в обществото или средата, в която се движи. Така например един човек може да се определя от обкръжаващите го като неудачник, друг – като прекалено притеснителен или като твърде скучен, трети – като неуверен, мързелив, глупав, високомерен и т. н. Този образ се налага и става наша характеристика – като втора природа, която оказва силно влияние върху всички сфери на живота ни – в работата, в любовните връзки, постигането на успех.

Качествата на личността се създават в резултат на наши преживявания, под влияние на средата, възпитанието и самовъзпитанието. Но макар да изглеждат устойчиви, те не са постоянна величина и могат да се променят.

Всъщност думата личност води началото си от древногръцката философия и означава – маска, маска на актьор, персона. Това ясно показва, че личността не е истинската ни същност, а външният слой, лицето, с което се показваме пред света. Въпреки това, тъй като човекът е социално същество, което живее в колектив и създава различни взаимоотношения, лицето, с което се представяме има голямо значение за хода на живота ни.

Има много начини за промяна и създаване на по-успешен образ, за развиване на силните черти от характера, за преодоляване на притесненията ни, за развиване на самоувереност и по-добро самочувствие, на воля и вяра в себе си. Аз съм писала за доста от тях.

По пътя на промяната обаче, освен нашите стари убеждения, нагласи и бариери, има още нещо, което сякаш ни дърпа назад и с което трябва да се справим – това е начинът, по който все още ни възприемат и определят другите.

Разбира се, в основата на начина, по който ни възприемат другите стои начинът, по който се възприемаме самите ние.
Но макар да знаем, че не мнението на другите е определящо, а това, което ние смятаме за себе си, когато новият ни образ е още твърде крехък и все още не се чувстваме достатъчно уверени, представата на хората за нас или нашият стар имидж може да се окаже сериозно изпитание.

Например искаш да бъдеш по-уверен, да преодолееш притеснителността и сковаността си, които ти пречат в общуването. Правиш позитивни утвърждения, визуализираш, вживяваш се в новия образ и се чувстваш така сякаш вече си такъв, какъвто искаш. И скоро виждаш резултат – когато се запознаваш с нови хора, те вече те приемат като отворен, уверен и приветлив човек. Това усилва вярата ти и ти дава сили да продължиш напред.

Какво става обаче, когато отидеш в старата си среда, при хора, с които си израснал или колеги, които те познават такъв, какъвто си бил и какъвто смятат че си?

Изведнъж сякаш старите ти страхове, притеснения и неувереност се връщат. Усещаш, че те гледат снизходително или подигравателно, виждаш, че отново се опитват да те манипулират или игнорират и новият ти образ изведнъж се изпарява. Започва да ти се струва, че само играеш чужда роля, че всичко е като преструвка, а всъщност си неудачник, неуверен и без самочувствие човек. И си мислиш – „Има ли смисъл, дали просто не съм си такъв, дали въобще е възможно да се променя?“

Това лесно може да те демотивира и да те откаже.

В тези случаи някои хора започват да избягват старата среда, защото там се чувстват некомфортно, не могат да се отпуснат и да бъдат себе си, не могат да се държат както искат и както се чувстват добре. Там нещо ги потиска и отново ги вкарва в стария им образ, принуждава ги да вършат нещата по стария начин, макар че вътрешно негодуват.

А други заживяват двойствен живот – като пред новите си приятели са новият човек, а пред тези, които са ги манипулирали или са потискали самочувствието им, се свиват и се държат както преди.

Познато ли ви звучи това? Питали ли сте се: Какво можем да направим, за да променим начина, по който ни възприемат и по който се държат към нас?

Как може да си изградим нов, по-успешен имидж?

От бизнес компаниите и предавания от рода на „Пълна промяна“ предлагат различни способи за промяна на външния вид, маниерите и начина на поведение, които да ни помогнат да се впишем по-успешно в средата и да успяваме в живота. Това също има значение.

Но аз няма да говоря за това, а по-скоро за това – как начинът, по който ни възприемат другите да не ни влияе отрицателно и да не ни откаже от стремежа към промяна.

Ето някои основни неща, които ще ви помогнат да преодолеете това „препятствие“:

* Помнете, че трябва да насочите усилията си не към това да накарате другите да променят представата си за вас, а към това вие самите да промените представата за себе си.

Ако си поставите за цел да въздействате върху другите, за да ви приемат по различен начин, ще трябва непрекъснато да се състезавате и доказвате. Не се опитвайте с някакви заучени трикове и манипулации да ги накарате да ви харесват и да си съставят мнение за вас, каквото бихте искали.

Истината е че не може да контролирате мнението на хората за вас. Единственото, върху което имате контрол е вашето отношение към себе си и вярата ви във вас.

Затова продължавайте с утвърждения, визуализация и се поздравявайте и за най-малкия успех.

Промяната на начина, по който ви приемат хората ще дойде като следствие от промяната на вашата представа за вас.

Освободете се от мисълта, че трябва на всяка цена да накарате обкръжаващите да гледат на вас с други очи. Помнете че това не трябва да бъде цел, а следствие.

* Спрете да се притеснявате за това как ви възприемат.

Имайте предвид, че хората имат склонност да дават определения, епитети, да оценяват и сравняват другите и често се вкопчват в собствените си представи. Но това е техен проблем и не ви застрашава по никакъв начин. Помислете за това, че и те като вас имат и добри и лоши страни. Никой не е съвършен.

Важното за вас сега е да постигнете хармония със себе си и да се чувствате добре в собствената си кожа. А това е нещо, което зависи от вас.

* Когато виждате само неодобрение у другите, това отразява вашите съмнения.

Дайте си сметка, че това, което ви кара да се свивате и да влизате в старата си роля, са спомените от миналото. То ви кара да преувеличавате, да изкривявате нещата и да драматизирате. Напомняйте си, че причината не е в самите хора, защото те само отразяват това, което е вътре във вас. Затова е нужно да се освободите от миналото, да го пуснете да си иде. Миналото вече не съществува, единственото нещо, което имате сега е настоящият момент. Живейте тук и сега.

* Не се опитвайте да се доказвате и да убеждавате хората, че вече сте различен.

Често се случва човек да демонстрира прекалена самоувереност или да премине в другата крайност на това, което е бил, за да прикрие слабостта си. Не е нужно да афиширате и да доказвате че сте се променили. Правете малки стъпки.

* Имайте търпение.

Дайте си сметка, че няма как когато години наред сте имали „репутация“ на неудачник, а и самият вие сте смятали така, изведнъж другите да приемат новия ви образ. Хората все още отразяват това, което до скоро сте мислели за себе си. Все още изпитвате съмнения и затова се нуждаете от външни доказателства.

Не бързайте и не насилвайте нещата. Не се отказвайте, ако околните продължават да се държат към вас по стария начин. Приемете го като като предизвикателство, с което трябва да се справите по Пътя на промяната.

* Помнете, че вашият образ не е постоянна величина.

Той дори не е истинската ви същност, а само един аспект от вас, който може да бъде променян. Макар че хората казват „Вълкът козината си мени, но нрава – не“, хората се променят. Когато го желаят или когато животът ги принуди. А ви желаете това, нали?

* Не чакайте другите да започнат да се държат по нов начин с вас, за да се отпуснете и да повярвате в себе си.

Не е нужно да се „нагаждате“ според това, как определен човек ви приема. Бъдете себе си с когото и да сте. Вие вече сте такъв, какъвто искате и рано или късно околните ще приемат това. Повярвайте в себе си.

* Не е нужно да избягвате стара си среда и да се криете.

Разбира се – запознавайте се с нови, положителни хора, общувайте с хора, с които ви е приятно да бъдете. Всеки има право да избира компания, в която се чувства по-добре. Но не е нужно да бягате, защото така проблемът няма да се реши. Все някога ще се наложи да отидете и сред хора, които не ви възприемат както ви се иска.

Затова е нужно да прескочите тази граница, да я преодолеете. Не е толкова трудно, колкото ви изглежда. Просто направете първата крачка, колкото и малка да е тя. Постъпвайте така, както се чувствате комфортно и както ви подсказва вътрешния глас.

Ако винаги преди сте правили само това, което са ви казвали другите, не сте изказвали мнение и това ви е потискало, сега просто го направете. Не мислете за това как ще реагират те, това е техен проблем. Важното е да постъпвате в съгласие със себе си. А вие какво мислите? Има ли ли сте случай, когато начинът, по който ви възприемат ви е потискал и ви е карал да се върнете назад и как сте се справили?

Росица Вакъвчиева