Отивам си вече. Лекарите са отминал етап при мен. Вземам лекарства с шепи и лежа. Колкото – толкова. Каквото Бог каже, съдба… Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не искам ни опело, ни музика – нищо, твърди в изповед пред в. „24 часа“ известният в недалечното минало певец Боян Иванов. И на църква не ходя, гаден атеист съм. Низш човек… Пял съм. И какво от това – никъде не може да се намери диск с моя музика. И правилно. Кой да ги произведе и защо – ще си купиш ти и още трима. Аз съм отдавна мъртъв. Не се бунтувам вече. Диабетът свърши своето. Всичко боли – глава, корем, крака, мускулите атрофират. Не обичам стари и болни хора, не обичам себе си…“
Не е за вярване, че това казва лъчезарният някога певец Боян Иванов, майтапчийските истории на когото колегите му разказват. Този, който преведе песните на Пол Анка у нас още в края на 50-те години от миналия век.

Когато е на 15 години, Пол Анка вече е ангажиран с договор в нощен клуб. У нас 3 години по-късно с неговите песни ще стане известен българинът.На 16 години започнал да пее в софийските барове „лошите“ момчета Пол Анка и Елвис Пресли.В музикалното училище тъкмо лошата дисциплина го праща в наказателна рота. Причината е, че е с най-лошото поведение – „укорно едно“. Затова и го приели кларинет, а не цигулка, но той така и не го обикнал.

„Гадно ми беше кларинетчето, не можах да го обикна. Музикантски ученик знаеш ли какво е? Дете, облечено във военна униформа. В такава паралелка с особен статут за военни музиканти трябваше да уча и живея на пълен пансион“, обяснява той.
Поведението му било укорно едно, защото набил учителя си по български още в основното училище заради гавра: „Когото и да изпита, накрая казваше: „Това направи много хубаво, онова – отлично, така е, браво, много добре. Днешният ти отговор оценявам за две.“ И веднъж след поредната гавра Боян не издържал и налетял да го бие.

От 1959 г. още 16-годишен като ученик се явява на конкурс и получава правото пее в нощните заведения в София. На 18 години тръгва и по концерти в страната. Става солист на „Балкантон“, а после и на оркестъра към Комитета за телевизия и радио.Първият му хит е „Зеленоокото момиче“ на композитора Борис Карадимчев.

В София пее във всички големи заведения с програми. „В „Златният Орфей“ участва на първия фестивал през 1965 г., когато той се нарича още „Конкурс за песни“. Награди вземат и двете песни, които изпълнява – на Атанас Бояджиев и на Петър Ступел. Участва и на фестивала в Сопот, Полша, изнася концерти в европейските страни и Куба. Популярността му расте и телевизията прави филм за него.

Събужда у себе си друга радост – готвенето. Дори е кулинар месец на „Шатрите“ в Правец. Напълнява, но винаги е на сцената изтупан в елегантен костюм. „Не помня кога натежах, но знам от какво – от пържоли. А и съм се родил 5600 г. И никога не съм спортувал“, признава той. И приятният мирис от кухнята не го кефи вече. „Доскоро много се радвах, че днешния ден ще го изживея, като изям еди-какво си. И тази радост я няма вече – няма откъде да купиш нещо, което да става. Месото мирише на антибиотици, на солена вода и какво ли не, само не на прясно и естествено. Казва, че поради тази причина е отказал любимите си вратни пържоли, а сирене не е ял от 15-20 години, защото също не било истинско.

През 90-те години заедно с приятелите си Борис Годжунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио „Бо Бо Бо“, което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им е успешно и те издават албума „Момчета с късмет“. През 2007 година го преиздават на диск заедно с най-добрите си соло парчета през годините и правят юбилеен концерт в зала 1 на НДК.Последната изява на Боян, а и на триото е през декември 2009 г. на юбилейния концерт за 60-годишнината на композитора Стефан Димитров.

Притиснат от диабета и с пенсия 181 лв. за инвалид първа група Боян Иванов се е затворил за света и се е отказал да живее. Излиза пред блока, колкото да разходи кучето. „Никога няма да запея, не ме интересува, сякаш никога не съм излизал на сцена. Не слушам вече музика.“, завършва той изповедта си.