Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 21.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Интервю

Вежди Рашидов: Музеят на социалистическото изкуство е закъснял

По някакъв друг начин историята се връща като бумеранг. Така че България не може да се лиши от историята си, независимо дали е била лоша или добра. Разумните хора съхраняват документацията на времето, а простите хора унищожават. За съжаление, ние сме малко унищожители, казва в интервю за предавенето „Под лупа“ министърът на културата Вежди Рашидов.

ИНТЕРВЮ НА СИЛВИЯ ЙОРДАНОВА

Министър Рашидов, какво могат да видят хората в новия музей на социализма, който открихте в понеделник в София?

Мисля, че този музей се оказа богат музей. Над 70 големи скулптури в двора. Лично ги събирах. Има депа и експозиционна площ. В експозиционната площ са изложени произведения от ранния социялизъм, автори на които са проф. Поплилов, Илия Петров, Далчев, Златю Бояджиев, Дечко Узунов. Разбира се, в депата има от средното и по-късното поколение на социализма. Намерихме и подаръците към Живков и доста интересни неща като произведения. Намерихме от провинцията онова, което са политико-просветните плакати, бюстове…кича в изкуството и мисля, че в депото има едно богатство, което във времето може да бъде създадено като посоки в социализма. Примерно, имаме огромно количество натюрморти по времето на социализма. Примерно прекрасен натюрморт и деликатно на масата седи едно работническо дело. С една тънкост са влизали в темата. Има много пейзажи. Има и от социалистическото строителство. Така че има богато депо. На всеки 6 месеца експозицията може да се променя. Основно периода на социализма като идеология и като време на развитие на социализма до 90-та година. Някои колеги ми зададоха въпроса – защо сме сменили името и не е тоталитарно. Думата „тоталитарно” обхваща периода не само на социализма. Днес познаваме тоталитарни лидери и ръководители, така че това е по-друго понятие. Може би трябва един друг музей на тоталитарните хора в историята на България от хан Крум до Ахмед Доган… може би ще намерим доста работи. Така че това са коренно различни неща.

Вие имате ли си любима скулптура?

Вътре има големи майстори на скулптурата, аз от много от тях съм се учил на скулптура. В никакъв случай не бих казал, че това е карикатура на социализма. Само че знаете, социализмът беше една система, ползваше много талантливи хора, но основното беше положеният герой, култът към личността, победата над капитализма и основно любовта към вождовете. Но това не значи, че произведенията са непрофесионални, напротив. Направени са по един много майсторски начин и все големи автори. Цялата експозиция е от сериозни автори. Аз не бъркам майсторлъка в произведението с идеологията. Идеологията е в главите на болните политици, а умението да създадеш произведение, независимо от тематиката – на големия майстор. Творците не са идеолози, те могат да покриват една епоха, но те не са идеолози. Те са отразявали времето, в което живеят и то много добре.

Смятате ли, че сте закъснели с откриването на този музей?

Разбира се, че закъсня. Аз бях при Желю Желев в съвета, и в съвета на Петър Стоянов бях и поставях този въпрос, защото щяхме да спасим от унищожение и разграбване, и от претопяване много произведения и то добри образци на портрета, на многофигурната композиция. За съжаление, безстопанствеността е голяма и много неща са унищожени. Аз издирвах един бюст на Брежнев, до „Ялта“, който беше на проф. Старчев, който е фантастично добре направен бюст. За мен това беше един от неговите най-хубави портрети. Аз ги издирвах по мазета, по дупки, по плевни. Много трудно се издирват и има още къде да се обикаля. България има един странен парадокс. Една голяма част, които бяха добри комсомолци, днес станаха добри демократи. Хората, които ги поръчваха, днес се срамуват, че са ги поръчвали. А по-скоро историята трябва да се запазва. Музеите и духовните храмове са устоите, базата на обществата. Музеите са място не за украса, те са място, където се съхранява паметта на историята. Дали тя е добра или лоша, това е друг анализ, но историята на един народ трябва да се пази някъде. След 20-30 години това нещо ще бъде дори смешно. Тези фланелки децата ще ги носят..те и сега ги носят с надписи СССР, Ленин, Хитлер има…какво ли няма. По някакъв друг начин историята се връща като бумеранг. Така че България не може да се лиши от историята си, независимо дали е била лоша или добра. Разумните хора съхраняват документацията на времето, а простите хора унищожават. За съжаление, ние сме малко унищожители.

Министър Дянков обеща повече пари за култура за догодина. Какви ще са приоритетите в работата?

Той обеща повече пари за култура, защото започна да разбира, че културата е много важно нещо. Аз съм творец и не искам да говоря за култура като златната кокошка, но виждате, че зомбирането на обществото идва точно от липса на култура. За много млади хора историята идва от Азис насам. Имам лични симпатии към Азис, той е умно момче, но така не се гради история и познание. И това е тъжното. За културата просто парите не стигаха. Аз правих много фокуси, за да мога да изкарвам две години. Разбрахме, имаше тежка криза и въпреки всичко докато киното в Америка не се субсидира, докато много държави закъсаха, театрите, оперите закъсаха, ние имахме тази година най-тежката криза. Да, трябва да има повече, българското кино върви. Благодаря на министър Дянков и на премиера за разбирането. Две години моите колеги започнаха да говорят повече за култура – това е само радостно. Това не е от симпатии, а от разбиране, че културата има нужда от малко средства. Има училища за ремонтиране. Нямат материална база. На 100 % подписахме европейските пари. „Ески Джумая“ стана, Полиграфското училище стана, операта в Русе приключва, почнахме театъра в Бургас, театъра във Варна, почваме зала „България”, почваме Двореца, за Лувъра – това все с европейски пари.

tvevropa.com