През следващите 10 години на европейския трудов пазар ще има търсене на специалисти за 73 млн. работни места в резултат от смяната на поколенията и напредъка на технологиите. Особено остро ще стои този проблем в определени професионални области като физика, математика, инженерни науки, здравеопазване и др. Това се казва в анализ на европейския трудов пазар на бизнес организацията „Businesseurope“, разпространен днес от Българската стопанска камара (БСК). Въпреки ефектите на кризата върху трудовия пазар, в края на 2009 г. във Великобритания, например, е имало 450 000 незаети работни места, а в Холандия – 118 000. Броят на незаетите позиции в ИКТ-сектора в момента е около 300 000, в т.ч. в Италия има недостиг на 10 100 IT-специалисти, 18 300 – в Полша, 41 800 – в Испания, 87 800 – в Германия. Европейската комисия изчислява, че до 2015 г. недостигът на работници в областта на ИКТ ще бъде между 384 000 и 700 000 души. Това илюстрира трудностите, които срещат работодателите при наемане на работна ръка с нужните компетенции.
Като цяло, прогнозите сочат недостиг на специалисти в сферата на технологиите, математиката, инженерните науки. В периода на криза липсата на служители с такива умения временно бе облекчен, но последните данни показват, че недостигът отново се увеличава, се сочи в анализа.Анализът показва още, че в ЕС има драстично забавяне на ръста на производителността на труда, като от 2.6% в периода 1970-1995 г. тя пада до 1,6% годишно в периода 1995-2000 г. и до 0.8% годишно в периода 2000-2009 г. Вътре в самия ЕС има доста големи различия – в страните от ЕС-15 се наблюдава забавяне, докато в Централна и Източна Европа има известно ускорение. В същото време САЩ значително изпреварва ЕС по производителност на труда. Например, в периода 2006-2008 г. Италия и Испания са с по 20% по-ниска производителност от тази на САЩ.
Равнището на безработица в ЕС от 9.5% (по данни от първото тримесечие на 2011 г.) е идентично с това в САЩ. По-притеснителното обаче е, че в ЕС е по-голям процентът на продължително безработните. Техният дял е близо 20% и има тенденция да се увеличава, особено сред младежите. Младежката безработица в някои страни от ЕС достига 40% по време на кризата и прогнозите не сочат подобрение, отчита анализът.