Известната журналистка прави поредния си анализ за “ШОУ” без уговорки, от упор, право в целта. Соня Колтуклиева е изпълнителен директор на сайта Bulgaria-news.

– Соня, ти с голяма печал констатира във Фейсбук, че се води медийна война. Много хора потвърдиха това, даже написаха, че пресата е заприличала на циганска махала. Сякаш за да затвърди това впечатление, в интервю по Нова Тошо Тошев нарече „лайномет“ един свой бивш служител в „Труд“ – Недялко Недялков.

– Смея да нарека Тошо Тошев мой приятел и бих предпочела да си говоря с него лично, вместо през медиите. Но той изрече някои неща за гилдията публично, което ми дава право и на мен да ги коментирам публично. Той каза например:“Нишата в печата е сложно нещо, но сега се отвори и зее много.“ Какво си представя – че може да направи клонинг на “Труд“ отпреди 10 години?!
Неговият нов вестник ще се позиционира между „жълтата бълвоч“ и „бледо сивото“, както той се изрази. Щеше да е коректно Тошо да дефинира кои медии бълват „жълта бълвоч“ – само тези „лайномети“, по собственото му определение, които пишат срещу него ли?! Тошо заяви, че новият му вестник ще бъде „опозиционен“. Така трябва. И в този момент ми дойде наум: ама на какво опозиционен – на опозицията или на управляващите?!

Цветанка Ризова май я прониза същата светкавица, защото веднага поиска Тошо да каже нещо критично за министър-председателя. Много често Бойко използва „аз“, отговори той с критичен патос в гласа. Смях се от сърце. Това ли намери Тошо да изкритикува министър-председателя?! Много “опозиционно”, няма що! Валерия Велева щяла да бъде дясната ръка на Тошо Тошев в новия вестник. Те са близки приятели от години и той много й се доверява. На мен обаче не ми се проясни следното: какво се случи между нея и Ахмед Доган? Бяхме свикнали години наред да приемаме Валерия като Орлицата на Сокола. И изведнъж… тя го призова да си подаде оставката, той й написа отворено писмо, изпълнено с обвинения и сарказам, именувайки я „Мадам В“.

Тошо я защити, възкликвайки, че й завижда за вниманието към нея?! Това не го разбрах. Вероятно той ще наниже още истории и мотиви, останали скрити за масовата публика, в новата си книга, която пише от няколко месеца в морската резиденция на Георги Гергов – „Слънчев ден“. Но по скромното ми мнение през последните 10 години два скандала разтърсиха българската журналистика из основи и пропукаха здраво доверието в нея: „Мадам В“ и „Васа Ганчева“. Затова заканите за “сериозен, силен, обективен нов вестник” някак увисват като прани гащи на селски простор.

– Една „Галерия“ написа, че Славка Бозукова, главната редакторка на „Стандарт“, е била представена като някакъв шеф на шефовете пред колектива на в.„ШОУ“ и Агенция „БЛИЦ“ – абсолютна лъжа! Гилдията си трае за всички простотии, изказани от медии срещу медии. Съюзът на издателите се кичи с етичен кодекс, а вътре в него си забиват ножове в гърба. Знаеш ли нещо за последните скандали там?

– Докато Тошо Тошев е бил на контролен преглед в Париж през септември, Любомир Павлов се разпъргавил да свиква заседание на Управителния съвет, за да го сваля от председателския пост. Дори извикали юриста Радослав Чолаков, за да обоснове законово мотивите за махането на Тошо – той вече не представлява „Труд“, няма никаква медия зад гърба си, така че трябва да се оттегли. Валери Запрянов, издател на ”Тема” обаче реагирал светкавично и часове преди събранието прехвърлил 200 от своите 1000 акции на Тошо. Двамата с Валери ще бъдат с новата си обща фирма съиздатели на списание „Тема“ ( в което мажоритарен собственик е Митко Събев), на нов вестник и нов сайт.

Любомир Павлов прави втори опит да детронира Тошо от Съюза на издателите, но отново – безуспешен. Той имал наум да прокара Венелина Гочева като председател, но тя самата отказала. На страната на Тошо застанали Тодор Батков и Светлана Шаренкова, които са заместник-председатели на съюза. Впрочем имало е вече прецедент – член на ръководството да остане в него, макар да няма повече медии, които да представлява. След като Андрей Райчев разпродаде изданията си, бе оставен на платената длъжност “главен секретар“ със заплата от… едно евро годишно. Водевилно, нали?!

– Защо Любомир Павлов толкова упорито иска да сложи свой човек за председател на съюза?

– Той самият ми разкри намеренията си много скоро, след като стана съсобственик на т.нар. ВАЦ-ови вестници: да овладее Съюза на издателите,за да има обществена платформа да атакува Корпоративна банка заради депозитите на държавни фирми в нея. Така ще се пробва да представи личната си медийна война срещу Делян Пеевски уж като защита на „обществения интерес“. Фалиралият издател Иво Прокопиев имаше същите мераци да използва Съюза на издателите, но се провали безславно. Заради манипулациите на Любомир Павлов издателят на “Дума” напусна организацията, а издателят на “Сега” отказва да участва в наградите “Черноризец Храбър”.

За жалост много порочно заразителен е примерът на Красимир Гергов. Той превърна журналистиката в търгашество – нарече телевизиите „Плод и зеленчук“, унизявайки журналистите по безподобен начин, зрителите – също. Бившият охранител от УБО превърна търговията с влияние във философия и стил на поведение, а монополизма – в мечта и модел за подражание. Наблюдавам наоколо как рекламисти купуват или създават съзвездия от сайтове: те си помпат трафик един на друг, лъжат рекламодателите, разпределят на себе си рекламните бюджети, които взимат от клиентите на рекламните си агенции и се представят пред публиката като влиятелни и значими.

Съществува някаква огромна заблуда, че е изключително „умна инвестиция“ да напълниш цял ТИР с медии и да ги предложиш на богат чужд инвеститор. Така разсъждават хора, които са пришълци в медиите. Правилата на бизнес империите не са пригодни за медийния свят. Аз така си представям нещата: по-добре да се инвестира в малко, но силни медии, в утвърдени вече на пазара марки, отколкото да се разпиляват пари и усилия за нови и нови издания, които ще се самовзривят като камикадзета.

Опасна е разрушителната стихия, която нахлу в медиите с появата на Любомир Павлов и Огнян Донев като собственици на „Труд“, „24 часа“, „168 часа“ и сателитните им издания. И присъединяването към тях на Недялко Недялков с „България днес“. Самият Павлов тръби наляво-надясно, че „България днес“ е замислен да унищожи „Телеграф“. „Всеки ден“ бе създаден да унищожи „България днес“. Вестникът на Тошо пък трябва да ликвидира „Труд“…

Засега „България днес“ успя да улучи с „приятелски огън“ само „24 часа“ и „Галерия“. Скоро обаче щял да разшири фронта: да излиза в петък в 104 страници, за да удари „Уикенд“. Това не е класическата конкуренция. Това е медиен канибализъм.

– Тошо Тошев каза още: “Появиха се вестници-убийци на сериозната преса, които заливат с тиня вестникарските маси“…

– Тошо ми беше заместник-главен в „Труд“ преди 21 години, учила съм се от него – ще трябва да го помоля да ми обясни какво влага в определението „сериозен“. Часове преди да влезе в студиото на Нова телевизия в неделя, говорих с него по телефона. Казах му, че не виждам ниша за нов хартиен вестник. Че него си го представям като блогър, защото в цялата тази история е важно неговото име, позицията му, личното му мнение – то е атрактивно за аудиторията. Той ми отговори, че не само аз смятам така – даже някой му предложил новият вестник да се казва “Тошев нюз“!

Разказа ми нещо, което много ме впечатли, дано няма нищо против да го споделя с читателите: преди години, след тежката трансплантация на черен дроб, при която едва оцеля, поръчал да направят четири златни плочки – на видимата страна е изписана буквата „Т“ с шрифта на Борис Ангелушев от главата на „Труд“, а на обратната страна са неговото име и имената на синовете му. Затова му се искало и новият вестник да започва с „Т“ – споменаваното вече „Трибуна“ било едно от половин дузината обсъждани имена.

– Не ти ли прозвуча лицемерно финалът на интервюто: „Хората в страната са много зле. От 3 години заплатите им стават все по-ниски“. А в същото време се чува, че Тошев раздава огромни заплати. При това – с чужди пари?!

– Колегията яко е настръхнала. Както се изрази един главен редактор: „Тошо и неговите благодетели разбиват пазара на труда“ – той дърпа хора от „Труд“, Любо Павлов дърпа хора от другите вестници и пада едно надцакване, едно надлъгване… Аз нямам намерение да наддавам на търг за журналисти. Който ти е дошъл заради заплата – заради заплата ще те напусне.” Самият Тошо ми каза, че ще запази възнагражденията на журналистите, които привлича от „Труд“, а на тези, които получат по-висок пост – ще даде отгоре. През последните 2 години заплатите в „Труд“ не са увеличавани, но преди това, при немците, бяха доста по-високи от останалите вестници. Например: 2000 лева за заместник завеждащ отдел, 3500 лева за завеждащ отдел, от 5000 лева нагоре за заместник главен редактор, към 7000 лева за първи заместник главен редактор.

След финансовата криза и драстичното свиване на рекламните постъпления никой не може да си позволи подобни суми, абсолютно никой! Да не забравяме, че средната работна заплата в България е 700 лева, заплатата на българския премиер е 3402 лева , а на президента е 4392 лева.Изглежда тайнственият швейцарски фонд, който финансира проекта по думите на Тошо, e необичайно щедър, даже направо разточителен. По каква икономическа логика се дават такива пари за издание, което още не е тръгнало, не е тествано от пазара, не е ясно какви ще са приходите от продажба, абонамент и реклама?! Три месеца ще се получават много високи заплати за „сухи тренировки“, защото вестникът ще тръгне след Нова година. Очакванията на Тошо са за една година инвестицията да се изплати и да се мине на печалба. Ще може ли, като се има предвид, че никога досега Тошо не е правил нов вестник?! Той завари готов “Труд”, а пръкналите се около флагмана нови вестници бяха направени от други хора.
Тошо припомни благоденстващите години, когато печалбата на ВАЦ-овете е била 10-ина милиона лева годишно, отделно, както подхвърли по Нова телевизия, са изнасяни куфарчета с пари към Есен, Германия. Ама това време е безвъзвратно отминало, без-въз-врат-но…

– Май не е случайно, че редакцията на новия вестник ще се помещава в ЦУМ, собственост на Георги Гергов, кум на Тошо Тошев…

– Ако продължим така, ще прибавим, че Георги Гергов е пръв приятел на Георги Първанов, който пък иска да се върне в политиката като министър-председател и има нужда от нов публичен образ, а пък Гергов има фонд в Швейцария и амбиции за политическа кариера… Но вече ще заприлича на теория на конспирацията.

– Нещо напълно реално – спомняш ли си случая със Стефан Гамизов отпреди 3 години – той щеше да прави списание „Идеалист“ и сайт. Обещаваха се заплати от 5000 лева нагоре, 10 000 лева за главния редактор. Събра се екип от добри журналисти, които така и не дочакаха списанието да види бял свят…

– Да, Стефан Гамизов сътвори голяма измама, как му се вързаха на акъла?! Не бих сравнявала двамата в никакъв случай. Тошо е професионалист, освен това е и доста богат човек – взе много пари от ВАЦ, продаде изгодно бившата редакционна сграда на „Труд“ на Сточна гара. Той може да вложи и собствени пари, ако поиска.

Макар че съм напуснала вестника преди 20-ина години, за мен „Труд“ е кауза. Мъчно ми е, че загуби читатели, тираж, престиж, влияние. Любомир Павлов и Огнян Донев се държат като хора, които са купили недвижимо имущество, гледат на журналистите като на лаптопи с дистанционно управление, не като на личности с позиция. Наскоро се срещнахме случайно с Делян Пеевски. Каза ми, че се впечатлил от един мой израз в телевизионно интервю:“Някои медии се правят с пари. Други медии се правят с много пари. Най-добрите медии се правят с личности.“

– Какво се случва със спора за собствеността на бившите ВАЦ-ови вестници?

– След като минат изборите и хватката на медийния рекет се поразхлаби, защото политиците вече няма да са в кампания, ще започнат баталиите по делото, което водят Христо Грозев и Карл фон Хабсбург срещу Любомир Павлов и Огнян Донев за кражба на фирмата, която издава “Труд” и “24 часа”. Шефът на „Софарма“ и председател на КРИБ Донев вече е бил привикван в следствието по случая. Може би някой ден ДАНС и прокуратурата ще започнат действия по писмото на Карл фон Хабсбург, внесено от Иван Костов, със 79 страници обвинения срещу Любомир Павлов за „пране на пари“.

– Направи ли ти впечатление, че само „Труд“ и „24 часа“ не написаха нито ред за обвиненията на бившия служител на НСО Пламен Устинов, че Алексей Петров му е поръчал да ликвидира бизнесмена Гриша Ганчев срещу хонорар от 170 000 евро?

– Да, Любомир Павлов се демаскира като медийна опора на Алексей Петров.Това никак не е случайно. И не започва от братската дружба между „Труд“, „24 часа“, „Галерия“ и „България днес“. След като през януари 2005 г. като председател на Надзора на Общинска банка Любомир Павлов беше арестуван посреднощ лично от главния секретар на МВР Бойко Борисов, той се е откупил чрез Алексей Петров от неговия приятел главния прокурор Никола Филчев, твърдят запознати. Диляна Грозданова, съпругата на Любомир Павлов, яростно захапа медийните си конкуренти за произхода на капиталите им, но се направи на ни чула, ни видяла за кредита от 5 милиона евро от Общинска банка, с който направиха семейната си телевизия. Заради Общинска банка и повторното й овладяване, заради парите и мръсните тайни в нейните трезори Стефан Софиянски тръгна да прави отново политическа кариера, качвайки се на файтона на СДС.