Който е чел речта на Стив Джобс пред студентите в Станфорд е разбрал силата на думите. На изстраданите думи, зад които стоят преживени мигове, недостъпни за малките хора. Дребните души, които живеят за да изваждат на показ пикантерии няма да разберат Стив Джобс. Техните точки от миналото се пресичат в евтини компромати и нямат бъдеще. Тези хора се смятат за последна инстанция, за съдници на другите, а всъщност са самозванците на деня. Те гонят някаква мимолетна слава, на гърба на чужди съдби и са обречени на забрава. След 10 години някой ще помни ли СРС-та, жълтини за известните, компромати, обиди, присъди? Не, няма да ги помни никой. Младите ще четат речта на Стив Джобс и ще се вдъхновяват да живеят почтено и да се борят за успеха си. Това е присъдата на историята – в нея остават стойностните неща. Остават симфониите на Моцарт, не завистта на Салиери.

Иво Югов