В сравнение с повечето животни, ние, хората, сме способни да демонстрираме поведение, което е деструктивно за нас самите. Лъжем, изневеряваме, крадем, променяме телата си, самоубиваме се, и, разбира се, убиваме. Науката може да ни помогне да разберем поне отчасти защо без съмнение интелигентен биологичен вид като човека може да се държи толкова противно, злобно, саморазрушително и вредно.

Лъжата

Никой не може да обясни със сигурност защо хората лъжат толкова много, но изследванията са установили, че това поведение е често срещано и обикновено е свързано с дълбоки психологически фактори.„Лъжата е свързана със самооценката на човека”, твърди психологът Робърт Фелдман от Университета на Масачузетс. Когато хората смятат самооценката си за застрашена, те веднага започват да лъжат на по-високо ниво.

А да се лъже не е и лесно. Изследване показва, че лъжите отнемат 30% повече време от това да кажем истината. Любопитно откритие за това деструктивно човешко поведение е, че хората лъжат в работни имейли по-често, отколкото са го правели при старомодното писане на ръка. Съвсем друг е въпросът дали хората винаги наистина имат намерение да лъжат. Животните също са способни да заблуждават, сочат резултатите от изследване, в което те били награждавани или наказвани в зависимост от поведението им.

Желанието за насилие

Насилието като деструктивно поведение може да се наблюдава в цялата човешка история. Това е довело някои изследователи до заключението, че имаме нужда от него, че то е в гените ни и стимулира центровете в мозъка за получаване на награда. Но, ако се върнем милион години назад, ще се убедим, че дребните хора са били по-миролюбиви от съвременните, въпреки че има знаци за канибализъм и сред най-ранните първобитни хора.

Изследване, публикувано в списание Psychopharmacology, заключава, че хората жадуват за насилие точно както жадуват за секс, храна или наркотици. Агресията е поведение, присъщо на всички гръбначни животни, и е от полза за запазването на важни ресурси – храна, територия, партньор. Механизмът за награждаване в мозъка се активира като отговор на агресивно събитие – допаминът също има роля в този тип деструктивно човешко поведение.

Много учени вярват, че насилието при хората е еволюирала тенденция, помогнала им за оцеляването. Това при кои видове ще се прояви агресивното поведение зависи от специфичната околна среда, социални, репродуктивни и исторически обстоятелства. „Хората със сигурност се класират сред най-склонните към насилие видове”, потвърждава биологът Дейвид Кариър от Университета в Юта.

Кражбата

Кражбата може да се мотивира от нуждата. Но за клептоманите може да се мотивира от чистата тръпка от този акт. Едно изследване, проведено с 43000 души, открило, че 11% от тях са крали нещо от магазин поне веднъж в живота си. Кражбата като деструктивно поведение може би е в гените ни – в крайна сметка дори маймуните го правят. Някои видове маймуни използват аларми, за да предупреждават себеподобните си за наближаващи хищници. Но понякога те пускат фалшиви аларми, след което крадат храната на тези, които са избягали.

Измамата

За хората измамата е много пленително поведение. Дори повечето хора да твърдят, че честността е добродетел, почти всеки един на пет американци смята, че да мамиш таксиметровите шофьори е морално приемливо или не е изобщо морален въпрос. Около 10% смятат същото за изневярата на партньора. Изневярата е станала широко разпространена покрай примера на известни личности и политици. Това деструктивно поведение има лесно обяснение, твърдят експертите: мъжете са програмирани да искат много секс и затова по-често изневеряват в сравнение с жените. Това е валидно още повече за мъжете с власт.

Придържане към лоши навици

Вероятно всичко друго в този списък би било по-малък проблем, ако хората не бяхме такива привърженици на навиците. Всъщност изследвания са открили, че, дори когато рисковете от определен навик са добре известни, хората трудно се отказват от него. Това не е защото до тях не е достигнала информацията за тези рискове – просто сме свикнали да живеем за момента и за близкото бъдеще без да мислим в дългосрочен план. Ето няколко от основните причини, поради които се придържаме към деструктивните човешки навици:

– Присъщото за човека неподчинение;
– Нуждата от социално приемане;
– Неспособността да разбираме наистина природата на риска;
– Индивидуалистичната гледна точка върху света и способността да рационализираме нездравословните навици;
– Генетичната предразположеност към пристрастяване.

Хората са склонни да оправдават деструктивните си навици като сочат изключенията от известните статистики като например: „Досега не ми е навредило.” или „Баба ми пуши през целия си живот и живя до 90 години.”.

Тормозът

Изследванията са открили, че половината или повече от учениците стават жертви на поведение на тормоз. Интересна закономерност е и това, че децата, които са склонни да тормозят съучениците си, често тормозят и братята и сестрите си вкъщи. Това води изследователите до идеята, че поведението на тормоз често започва вкъщи. „Трудно е да се каже кое поведение възниква първо, но е вероятно, ако децата се държат по определен начин вкъщи, например да тормозят братчето или сестричето си, и ако това поведение остане незабелязано, то да се пренесе и в училище”, обяснява Ерсилия Менесини от Университета на Флоренция, Италия.

Но тормозът не е присъщ само на децата. Друго изследване открило, че почти 30% от офис работниците в САЩ са тормозени от колегите и шефовете си по всевъзможни начини – от прикриване на важна информация за изпълняването на задачата до обидни слухове и други целенасочени унизителни прояви.А щом веднъж започне, обикновено това деструктивно поведение се влошава. Тормозът по дефиниция е ескалиращ феномен. Това е една от причините, поради които е толкова трудно да се предпазим от него, тъй като обикновено започва по невинен или едва забележим начин.

Защо го правим? Психолозите твърдят, че е, за да спечелим обществено положение и власт. А на някои хора им е трудно да устоят на това поведение. Изследователите са забелязали поведение на тормоз и след маймуните и спекулират, че в такъв случай е вероятно корените на тормоза да се крият в еволюционното ни дърво.

Опитваме се да видоизменяме телата си

До 2015 г. 17% от американците ще си правят козметични процедури, предвижда индустрията. Някои го наричат изкуство, начин за убиване на времето, бунт срещу властта или себе-разкрасяване, но като цяло, имайки предвид, че хора са умирали от козметични процедури, какво ни прави толкова склонни да преправяме телата си?

Първо, тези процедури са лесно достъпни и разнообразни, а още повече, че и практиката има корени в древността, честно свързани с култове и религии или сила и власт, така че голяма част от модерната пластична хирургия, разкрасителни процедури и тату арт се сравняват удобно с древните практики. Хората са променяли формите на главите си, удължавали са вратовете си, разтягали са устните и ушите си, боядисвали са телата си или са разкрасявали кожата си с перманентни бижута от хиляди години.

Може би най-силната мотивация за за този тип деструктивно поведение в наши дни е в името на красотата – или поне в името на това, което определена група смята за красиво. Съблазънта на красотата не може да се отрече като основен мотиватор за това хората да променят телата си. Проблемът е в това, че живеем в общество, в което хората отдават голямо значение на външния вид. Красивите хора по-бързо грабват вниманието на другите, слабите по-бързо и лесно си намират работа и започват да се изкачват в йерархията, а, според едно скорошно изследване, купувачите са по-склонни да извършват покупки, ако продавачът е красив.

Стресът

Стресът може да е смъртоносен, повишавайки риска от сърдечни проблеми и дори рак. Води до депресия, която от своя страна може да доведе до самоубийство – друго деструктивно поведение, което е уникално човешко.

Но защо всъщност се стресираме е трудно да се определи. Истината е, че модерната работа е източник на значителен стрес за много хора, какъвто са и децата. Според Международната организация на труда повече от 600 милиона хора по света работят по над 48 часа на седмица. А напредъкът в технологиите – смартфоните и широкодостъпният интернет – допринася за замъгляването на границата между работата и свободното време. Около половината американци носят работата си вкъщи, твърдят изследователите.

Стресът от това да си родител, докато и работиш, е доказан в едно изследване от 2007 г., в което било установено, че по-възрастните хора са по-малко стресирани. „Повечето от тях живеят сами или само с партньора си”, обяснява Гуенит Фишър, организационен психолог в Института за социални проучвания към Университета на Мичиган. „Те нямат същите конфликти между работата и личния живот като по-младите работници, които се борят с отговорностите около децата, успоредно с работата и личните си нужди”.

Експертите препоръчват да правим упражнения и да се наспиваме, защото това са две от най-ефективните средства срещу стреса.

Хазартът

Хазартът също изглежда е в гените ни и е дълбоко вкоренен в мозъка, което обяснява защо това потенциално деструктивно поведение е толкова често срещано. Дори маймуните рискуват по сходен механизъм. Изследване, проучващо склонността на маймуните да поемат рискове за получаването на награда под формата на сок, открило, че, дори когато потенциалната награда е намалена, приматите действат ирационално и рискуват заради шанса да получат още мъничко.

Хората, обсебени от хазарта, често възприемат на мозъчно ниво изплъзналата се за малко победа по сходен начин като истинската победа, което повишава мотивацията им да залагат. Когато планират предварително колко ще заложат, те са напълно рационални. Но, ако изгубят, рационалността се изпарява, те променят плана си и залагат дори повече.

Клюкарството

Хората сме еволюционно програмирани да съдим и да говорим за другите без значение колко болезнено може да е това за тях. Ето как приматологът Робин Дънбар вижда нещата: Бабуните се чешат и чистят взаимно, за да заздравят социалните си връзки. Но ние, хората, сме по-еволюирали, затова използваме за социализирането клюките. И двете са заучени поведения.

Клюките поставят границите в групата и повишават самооценката. В много случаи целта на клюките не е извеждане на истината. От основна важност е само връзката, която клюкарството изковава, често за сметка на трети човек. „Когато двама души споделят неприязън към трети, клюките ги сближават”, обяснява Дженифър Босън, професор по психология в Университета на Южна Флорида.

zdrave.bg