С лявата си ръка полугол младеж гали малко бяло кученце. В дясната държи яркочервено ветрило с дантела, лежи на плажен шезлонг, има много мускули и никаква коса. Свъсените вежди и строгият му поглед предупреждават: „Не ставайте жертва на купуването на гласове!“ Този билборд се появи край един от централните варненски булеварди десетина дни преди изборите. Беше копиран стотици пъти в социалните мрежи и бързо се превърна в илюстрация и в символ на най-странната предизборна кампания във Варна.

Тя започна още с появата на „необичайния кандидат“ за кмет на града арх. Калина Павлова. В началото на юли няколко неправителствени организации от Варна и партия „Зелените“ откриха кампания във Facebook, която трябваше да тества идеята за издигането й.

Във Варна Павлова е известна с настойчивите си опити да използва всички възможни процедурни и законови възможности за достъп до информация за работата на общинската администрация и буквално бомбардира местните медии с документи и енергията на гражданската си активност.

Биографията й напомня дебело досие с безброй входящи и изходящи номера, пълна е със скици и съдебни решения. Заради по-скоро виртуалното й присъствие в предизборната кампания по-голямата част от гражданите на Варна никога не са чували името й и са убедени, че тя едва ли има шансове на предстоящите избори. Независимо от това името на Калина Павлова бе замесено в един от най-отблъскващите скандали, с който започна кандидаткметската надпревара в града.

Компроматите

В началото на септември няколко сайта за свободно споделяне на видеосъдържание публикуваха, а след това бързо забраниха достъпа до два клипа със заглавия „Предизборна агитация“ и „Варненската Чичолина“. Според съпътстващите публикации в информационни сайтове със спорна слава филмчетата са показвали Павлова в еротични сюжети.

Дори онези, които бяха успели да ги видят обаче, твърдяха, че качеството им е изключвало идентифициране на участниците в тях. В крайна сметка целта на атаката остана неясна. Самата Павлова нито загуби, нито прибави стойност към имиджа си.По-интересното в цялата история беше, че зад публикуваното видеосъдържание и последвалата го медийна разгласа застана само анонимното съмнение за добре организирано, несиметрично и коварно отмъщение за гражданската й активност.

Вторият скандал в кампанията гръмна в първия работен ден на октомври. Хиляди информационни брошури, раздадени по улиците на града, насрочиха влизането в сила на синя зона за паркиране за 24 октомври – ден след първия тур на изборите.

Според текста на листовките зоната трябваше да е „част от проекта на общинската администрация за модернизация на транспортната схема“ във Варна. Пълната информация за това как ще действа тя можеше да бъде намерена и на два новорегистрирани сайта в интернет (www.parkingiigaraji.bg и www.mobipark.bg).

Вместо да станат част от решението на сериозен проблем обаче, листовките предизвикаха суматоха, в която се оказаха намесени досегашният кмет на града Кирил Йорданов, хора от местния актив на ГЕРБ, един от кандидатите за общински съветници на партията, както и телевизионният водещ Неделчо Михайлов, лидер на свързваната с „Химимпорт“ партия „Движение нашият град“. Михайлов е и зам.-председател на ОбС във Варна.

„За да има синя зона, е необходимо първо да бъде приет общ устройствен план, какъвто Варна все още няма, а след това да се направи генерален план за организацията на движението“, обясни на извънредна пресконференция временно изпълняващият длъжността кмет на Варна Коста Базитов.

По думите му разпространените листовки бяха груба фалшификация, с която „общинската администрация, общинския съвет или общинските фирми във Варна нямат нищо общо“. Думите му бяха опровергани още същия ден не от политическите опоненти на сегашния варненски кмет Кирил Йорданов, а от съдържанието на Търговския регистър.

Публикуваните там документи за няколко фирмени регистрации преждевременно разкриха технологията на старателно подготвяна схема за приватизация на синята зона във Варна.

Както в случая с Калина Павлова, така и кампанията за „популяризиране“ на синята зона във Варна останаха дело на „неизвестен извършител“. „Лично съм подал писмени сигнали до прокуратурата и полицията във Варна, каза Коста Базитов. Ще чакаме резултатите!“ Без да ги изчакат, в местната централа на ГЕРБ във Варна предположиха, че акцията с листовките е част от вътрешнопартийната им война след номинацията на Кирил Йорданов за кандидат-кмет на партията в града.

Другият заподозрян се оказа известна местна бизнес групировка, имаща интерес от разчистване на собствен предизборен терен. Независимо от всичко, просъществували макар и само няколко дни, виртуалните скандали във Варна се превърнаха в декор на скучно риалити.

Скритите козове

Лентата за откриването на най-изненадващия и непредсказуем спектакъл, на който Варна е ставала свидетел, бе срязана лично от министър-председателя Бойко Борсов в последния уикенд на юни. „В ГЕРБ знаят за приятелството ми с кмета Кирил Йорданов и отношението ми към него през последните 10-15 години“, каза тогава той. Тези думи трябваше да обяснят неочакваната номинация, която управлявалият в продължение на 12 години с подкрепата на БСП Кирил Йорданов получи за четвърти мандат, този път от ГЕРБ.

Разчистването на терена за реализацията на намеренията на ГЕРБ във Варна започна още на 31 март м.г., когато по подозрения за източване на общинското дружество „Градски транспорт“ бе арестуван Борислав Гуцанов, лидер на местните социалисти и председател на общинския съвет в града.

Още при обявяването на ареста и последвалите коментари се разбра, че акцията е била подготвяна няколко месеца и дори проведена със съдействието на Кирил Йорданов. След нея ГЕРБ получи възможността да овладее съвета, а Йорданов загуби всички шансове за бъдеща подкрепа от БСП.

Месец след ареста на Гуцанов, през май 2010 г., полицията във Варна започна проверка и на работещата в сферата на ромската интеграция фондация „Владиславово“, свързана с местния лидер на ДПС Янко Станев. Тя свърши внезапно, при това без видими резултати. Скоро след края й обаче групата на ДПС подкрепи единодушно кандидатурата на ГЕРБ за нов председател на съвета, а самият Станев изчезна от публичния политически живот.

Освен сегашния варненски кмет ГЕРБ има и още две тайни оръжия във Варна, твърдят активисти на партията. Първото е Добромир Джиков, кмет на градския район „Вл. Варненчик“. През 2007 г. той бе мажоритарно избран с подкрепата на партия „Социалдемократи“ и „Движение нашият град“. По време на балотажа, до който Джиков стигна, ГЕРБ официално декларира „стопроцентово доверие“ за него. На предстоящите избори той ще се яви като независим, използващ мандата на „Българска партия либерали“.

Втори на резервната скамейка на ГЕРБ е собственикът на едноименната „нискобюджетна“ верига аптеки Веселин Марешки. Той се появи официално на политическата сцена през 2001 г., когато се кандидатира за независим депутат, но не успя. Две години по-късно Марешки бе избран за общински съветник като водач на листата на Българска социалдемократическа партия.

На парламентарните избори през 2005 г. водеше варненската листа на „Федерацията на свободния бизнес – Съюз България“, но остана под бариерата. През 2007 г. бизнесменът се кандидатира като претендент за кметското място и водач на листата на „Ред, законност и справедливост“ и успя да мобилизира най-много гласове след Кирил Йорданов.

Името на Марешки тогава стана известно и с „нестандартния“ му подход към мотивацията на избиратели. В хода на националната стачка на учителите, която през 2007 г. съвпадна с предизборната кампания, той официално обяви, че ще раздава по 100 лева „помощи“ на всеки от стачкуващите учители. Пак официално Марешки направи и уговорката, че те ще получат по още 500 лв., в случай че спечели изборите.

Сега като една от най-спорните бизнес и политически фигури във Варна, но и след дълги политически колебания Веселин Марешки се явява на изборите като кандидат на Коалицията „Обединени десни сили“. В местния съюз участват някои от партиите от новото ОДС („Общност на демократичните сили“) – ССД на Стефан Софиянски, Демократическата партия на Александър Праматарски и БДС „Радикали“ на Евгений Бакърджиев. Партиите са част от „Съюз на десните сили“ – коалицията, която издига десния кандидат-президент Румен Христов.

Всички срещу…

Вероятно заради съмненията за скрити играчи дни преди деня на изборите във Варна вече е факт нова, местна и неформална коалиция „Всички срещу Кирил Йорданов, всички срещу ГЕРБ“. Точно с тази мотивация през 1999 г. Кирил Йорданов спечели първия си мандат срещу слабия и компрометиран кандидат на СДС Добрин Митев.

Дванадесет години по-късно „Синята коалиция“ макар и трудно успя да събере разпилените си парчета и за пръв път след практическото си излизане от местната власт има шансове за реванш с кандидата си Николай Недков. Бившият изпълнителен директор на „Златни пясъци“ АД показа лице на технократ, слабо познаващ котерийните войни на сините, но вероятно по тази причина и достатъчно еманципиран от тях.

За разлика от Недков алтернативният син играч във Варна – журналистът Антон Луков, е плод именно на дълбокия разрив между местните структури на СДС и ДСБ. Макар и без реални шансове за успех, сега по най-груби сметки подкрепеният от „Български демократически форум“ и „Единна народна партия“ Луков ще струва на „Синята коалиция“ най-малко 2 хил. разпилени гласа. В негова полза ще са и гласовете на клонираното ОДС (Общност на демократичните сили) на Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев. Вероятно за същите сини гласове, но и за вота на колебаещите се, се бори и кандидатът на коалиция „Варна утре“ (ВМРО, „Новото време“, „Гергьовден“ и БНД) Костадин Костадинов.

На противоположния полюс в неформалната коалиция срещу статуквото във Варна местната организация на БСП постави кандидатурата на Борислав Гуцанов. Така, солидарни с все още следствения си лидер, след три мандата флирт с „независимостта“ на Кирил Йорданов този път червените изглеждат непримиримо решени да останат с него докрай в самоубийствената битка „всички за един“.

Трети макар и слаб играч срещу Кирил Йорданов е бившият зам.-кмет по финансите по време на първите му два мандата Димо Стоев. Като кандидат на партията „Ред, законност, справедливост“ Стоев на няколко пъти се закани да обясни с числа „връзката Борисов – Йорданов“ във Варна. В края на кампанията му обаче тя остана точно толкова неясна, колкото и в началото й.

Дни преди 23 октомври Варна е на тъмно. Действащият кмет на града е в отпуска заради участието си в кампанията. Следвайки неотклонно стратегията, препоръчана от щаба си, той не участва в публичните дебати, пестеливо се усмихва от няколко билборда и не отговаря на нито една атака от страна на опонентите си.

Дори проливният дъжд, потопил Варна в началото на седмицата, не провокира активността му. Освен само един път. „Тъпани“, каза той по адрес на заместниците си, по време на предизборна среща, на която му се наложи да отговори какви са причините градът да е изправен на ръба на бедствието.

За разлика от последните местни избори през 2007 г. сега социологическите агенции притеснено мълчат. Теориите за внезапно падналата мъгла са две и взаимно се изключват – че всичко е ясно и че нищо не е ясно. Както оптимистите, така и песимистите обаче са единодушни, че големият проблем на предстоящите избори във Варна ще бъдат не купените избиратели, а купените участници в тях.

dnevnik.bg