Когато в афиша на някой театър се появят имената на Теди Москов и Мая Новоселска вниманието на публиката рязко се изостря. На това сега се дължи и опашката пред касата на Сатирата, защото именно там на 28 октомври ще бъде премиерата на моноспектакъла на Мая „Едно малко радио”, чийто копродуцент е „Артишок”. Разпитахме режисьора Москов с какво този път ще ни замае. Макар и лаконично той отговори: „Мая би трябвало да завладее публиката с артистизъм”.

Г-н Москов, отдавна чакаме този моноспектакъл – защо се забави премиерата му?

По-важното е, че излиза след седмица, а забавянето е по ред причини, с които няма смисъл да занимаваме хората. А и виновните няма ги наказваме.

Някои нарекоха постановката ви „Бурята” своеобразен тест за интелигентност, който само подготвената публика може да реши – това отнася ли се и за „Едно малко радио”?

По скоро тест за средна интелигентност. Какъвто съм аз, такъв ми е тестът. Не интелигентност, а чувствителност се иска, за да разбереш „Бурята”. Не трябва да си умен, за да се вълнуваш. Изискването за интелигентност категорично не е вярно за спектаклите ми, защото „Мармалад” се играе 17 години, а „Сирано дьо Бержерак” спечели публиката веднага. Просто с „Бурята” нещата бяха по-сложни и постановката предизвика различни реакции- нищо повече. А спектакълът на Мая би трябвало да завладее публиката с артистизъм. Когато един човек излъчва това, което излъчва Мая, независимо какъв текст играе, ще има влияние върху публиката или поне така се надявам.

Публиката познава и обича Мая предимно от „Мармалад” и „Улицата”- да очаква ли именно тези образи в моноспектакъла или нещо съвършено различно?

Мая е напълно различна тук. И доста по- смешна отпреди. А и малко по- тъжна. Публиката ще я види уж в нещо като изповед. Всеки който се занимава с изкуство преди всичко разказва за себе си. Това, че може да се превъплъти в друг образ един човек, без да изходи от собствения си характер, е пълна глупост!

Т.е. спектакълът ще бъде тъжен или смешен?

Надявам се, че ще бъде смешен за хората. Поне аз се забавлявам докато репетирам…всъщност не искам да предричам още, но ще бъде не тъжен, а поетичен. Ще преобладава обаче хуморът, както би трябвало да бъде в живота, а поезията да се изявява все по-малко. Искам да кажа, че поетичното винаги е миг от живота ни- трае кратко колкото едно стихотворение.

Но днес на хората дали им е до смях?

Разбира се, винаги смехът лекува и дава надежда. Хората, които най-много се измъчват имат нужда най-много от смях. В концлагерите на комунистите именно анекдотът е спасявал положението.

Но публиката май е станала по-претенциозна?

Бих казал, по- малко от преди. Претендиращият, че разбира повече от театър от артиста на сцената, по- рядко ходи на театър днес, зает е да оправя бойлера например. Защото колкото по разбираш от изкуство, толкова по- счупен ти е бойлерът… Публиката днес е по-битова, защото телевизията я залива с битов хумор, т.е. тя реагира със смях на битовите проблеми- това е нормално, все по- трудно й е да оцелява. Или- битът пречи на душевността на българския народ. Цитирам Иван Хаджийски „Бит и душевност на българския народ“ мога и така: Набит, но с душевност български народ….

vsekiden.com