Няма да забравя, как преди много, много години на Колхозния пазар, баща ми карайки се с един софиянец за една газова бутилка (още помня сащисания поглед на поляка който я продаваше тихомълком) му каза: – Аверче що не си стоите в София, ами като се постопли гледате да дойдете на Запад..!?! Чак след години разбрах какво е имал предвид баща ми… Във Варна имаше десетина „корейкома“ – заедно с тези н…а Златните и Дружба. Във Варна по магазините се продаваше Кока-Кола. Във Варна имаше няколко хиляди човека които работеха срещу твърда валута и обикаляха света, но неизменно връщайки се – носеха дънки, маратонки, музика, цветни телевизори, видеа и още стотици артикули на „загниващия капитализъм“. Всяко лято градът се огласяваше от разнородната реч на пъстрата тълпа от хиляди чужденци. Всяка сутрин малката уличка на която бях роден и живеех тогава, се миеше точно в 5,00… Варна наистина тогава бе „на Запад“ за останалите жители на социалистическа България! С широки и чисти булеварди и улици, толкова пъстри от цветята заседени на всеки възможен сантиметър… С дъх на море и безкрайни приключения, първи любови и всевъзможни щуротии, които ме белязаха за цял живот… После дойде прехода и незабравимите 90-те… Въпреки мутрите, пирамидите и останалите карценоми на мъртво родената ни демокрация във Варна витаеше един особен дух на свобода! Младите хора бяха активни и креативни, и все още си живееха във Варна… Събираха се, обсъждаха (вярно понапиваха се и други работи…) мечтите и идеите си, които тогава им се струваха абсолютно възможни и не малко от тях ги осъществяваха! Ей така, като на шега се родиха „Гумени глави“, „Тутурутка“, „Динамит“, „Дийп Зоун“ и още много други проекти, които за времето си покориха цяла България! Лятото бе 12 месеца в годината, а софиянци отново идваха „на Запад“ – за да разпуснат и да се заредят от онзи особен варненски дух, който ей така – на шега караше нещата да се случват без много зор – по варненски… После нещо се случи! Този дух изчезна заедно с повечето умни и кадърни млади хора на Варна, които забиха я по чужбина, я по София, защото във Варна вече нищо не се случваше! Постепенно булевардите и улиците посивяха, напукаха се и изровиха, а единствения който ги миеше бе дъжда… Някои останаха на пук – опитвайки се да върнат онзи варненски дух, но уви – всичко бе свършило безвъзвратно! От града с най-активната и богата клубна сцена, станала причина временно да се преместят край морето едни от най-кадърните ни звезди, Варна се превърна в столица на чалгата. Кината се превърнаха в пазари, а пазарите в платени паркинги… Туризма стана „алл инклузив“, а магазините „секънд хенд“… Къде си Варна и кой те превърна само в красив спомен, който ще избелее заедно с косите на онези млади, умни и щури хора, които макар и за малко доказаха, че Варна, България и светът могат да бъдат малко по-различни, малко по-добри и усмихнати..?!!

Мартин Христов