Омраза се заражда към моловете след първоначалната еуфория от тях, отчитат търговци и консултанти.Все повече българи отказвали да пазаруват в големите търговски центрове. Родители дори се притеснявали за децата си и търсели начини да ги предпазят от мол манията.
Според проучване 60% от посетителите в работни дни били ученици.Свитото потребление пък се отразявало върху продажбите. Те паднали в кризата и трудно стигали за покриване на разходите.Освен това у клиентите оставало впечатлението, че в моловете е скъпо. Разпространено било мнението, че цените на дрехите и обувките са по-високи, отколкото в Европа.След бума в популярността на моловете започва да се заражда омраза към тях, отчетоха търговци и консултанти по време на конференция за имоти в София.
Става като с „Фейсбук“ – много нови потребители се регистрират, но и много закриват профилите си, направи сравнение Мариана Анастасова, управител на „Спорт депо“.Според нея е притеснително, че 60% от посетителите в търговските центрове през седмицата са ученици, както показало проучване за посещаемостта. Все повече родители започвали да се замислят как да предпазят децата си от мол манията.
„Много е потискащо да прекараш уикенда в мол“, заключи Анастасова.“Аз пък обичам да ходя в молове, защото пазарувам бързо и лесно, имам къде да паркирам“, контрира Иван Велков, шеф на „Райфайзен имоти“. Анализи показали, че най-голям потенциал за привличане на нови клиенти имало при мъжете.Велков определи търговските центрове като нов вид социална платформа, където не само пазаруваш, а се срещаш с приятели и се забавляваш.
Участниците в дискусията бяха на различно мнение за броя на моловете и дали има място за още. Според представителите на „Фортън“, „Колиърс“ и „Риджънтс“ потенциал има, но от „Райфайзен имоти“ отчетоха, че и съществуващите са много.Консултантите бяха единодушни, че потреблението е ниско и това се отразява на продажбите на търговците в моловете. Бюджетът за спортни стоки например е до 100 лв., а продажби над 200 лв. почти няма, сочат наблюденията на „Спорт депо“. Според Драгомир Марков от „Лендмарк пропърти“ проблемът е и у търговците, защото у потребителите оставало впечатлението, че цените на дрехите и обувките у нас са по-високи в сравнение с Европа, а колекциите – стари.