„Това не се учи във ВИТИЗ, това е вътре в човека. Във ВИТИЗ те учат на а-бе… на неща, които трябва да ги знае един актьор, но след това, ако ти не носиш в себе си… както е при певците – можеш да учиш за певец, но ако нямаш таланта – не може да стане“, казва в интервю за предаването „Под лупа“ на ТВ „Европа“ актьорът Антон Радичев.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Вие фантазирате ли си, за да живеете по-добре?

– За много неща, но фантазията, която имам, тя ми помага и в работата, но когато човек си фантазира нещо и си създава някакви илюзии, живее с илюзии, се опитва да забравя в дадени моменти актуалното и момента, от който страшно много хора в България страдат и преживяват нещата и то не е никак леко. Фантазията… не всеки човек я има и не всеки може да фантазира и да си фантазира, и да живее с някакви илюзии, и то положителни. Аз гледам да си създавам илюзии и да си фантазирам положителни неща.

– Защото те се случват. Човек, когато си мисли нещо хубаво, то се материализира.

– Да, когато за много кратко време примерно, остана без роля, а иначе си вървят старите роли. Примерно сега в нова пиеса, ако остана без роля, се чувствам….

– Това е най-тежкото за актьора – да остане без роля. Вие имате много роли обаче, не може да се оплачете. И сега идвате от репетиция.

– Да, дори в почивните за театъра дни аз снимам за сериала „Етажна собственост” и се радвам, че моите приказки, моите лафове на моя герой в сериала вече са в устата на хората и започват да ме закачат с моите приказки за Камбоджа, или с моя лаф – „ако бяхме немци или поне малко германци, съвсем друго щеше да бъде положението”. Ето, 38 години вече започнах в Народния театър. Това е моят втори дом.

– Там си прекарвате времето по-често, отколкото в къщи, нали?

– По-голямата част от времето ми минава в Народния театър. Има много случаи, когато не се и прибираме вкъщи. След обяд, когато имаме представления вечерта, оставам в гримьорната, чета си, уча си новата роля, преди представлението си преглеждам текста за вечерния спектакъл…

– Как ви остава време за семейството? Не ви ли отнема това от личното пространство.

– Да, отнема.

– Имате двама внуци. Момиченцето носи вашето име. Тя дали ще тръгне по вашите стъпки?

– Не ми се иска. Като видя положението и колко хора от моите колеги са без работа. Голяма част от актьорите пак стават актьори и започват работа някъде, без да са се доказали, без да са добри и големи актьори, защото са се уредили по някакъв начин, което е много лошо.

– Аз мога да ви допълня, че такива стават, даже и такива, които не са актьори.

– Да, има и такива случаи. Едно време, когато учих във ВИТИЗ, играех в трите театъра сериозни роли. А стана така – една от ролите ми беше на проф. Протасов в една пиеса на Горки и се оказа, че моят ръководител е решил да постави тази пиеса в Народния театър и тъй като съм се справял добре, започнах да играя в Народния театър.

– Доколко са истински приятелствата в актьорските среди?

– Винаги мога да се обадя на Павката Попандов, на Жорко Мамалев и други приятели… с Велко Кънев продължаваме приятелството.

Към Искра Радева, актриса:

– Колко време датира приятелството ви с Антон Радичев?

– Не искам да кажа колко години, защото сме млади, но наистина от много дълго време. И на мен винаги ми е било безкрайно приятно да си партнирам с него, а да не говорим колко той е забавен и приятен за компания в живота. Ние сме се смели със сълзи с него, докато пътуваме по турнета и снимки. За мен е приятно да си партнирам с него, защото той е изключително естествен и непринуден, той обмисля всяка реплика, като започнем репетиции, той трябва да си обясни точно всяка реплика защо го прави, какво прави, дали е достоверно това, дали ще му повярва зрителят. Изключително е точен и пунктуален и след това вече, когато си е изработил целия образ, виждаш, че той е безкрайно искрен, естествен и няма толкова лъжа и измислица в това, което прави. Затова на мен ми е много приятно да работя с него, винаги съм му казвала, че той спокойно може да опита и режисьорското поприще, защото има много тънък нюх за детайла, за истинността на ситуацията, което е много важно.

– Какъв приятел е Антон Радичев в живота извън професионалното му амплоа?

– Много е сладък, много е приятен. Много хубаво прекарваме винаги с него, много се смеем. Знаете, че в общи линии днес много рядко се смеем, рядко се усмихваме и тези събирания са много приятни, защото така „изпускаш парата”. Той играе в пет представления на моя театър, така да се каже е примата на театър „Искри и сезони”. Аз много се радвам на това и публиката страшно много го обича.

– Какво ще му кажете от нашия ефир?

– Ние в няколко пиеси играем съпрузи. Той все ми изневерява, върти, суче, все ме нервира във всичките постановки, но аз наистина искам да му кажа никога в живота да не ми изневерява, искам да си остане нашето приятелство и искам да му пожелая да е здрав и освен това да запази това невероятно свое чувство за хумор, да бъде все така естествен, приятен, мил и да е жив и здрав.

– Г-н Радичев, видяхме вашата приятелка актрисата Искра Радева…

– Извън Народния театър аз играя в театър „Искри и сезони”…

– Защо винаги изневерявате на Искра Радева?

– Е, не е така, има една пиеса, в която не изневерявам. А когато изневерявам, такава е ситуацията в пиесата. В живота и в работата обаче няма да й изневеря. Казах преди малко, че много пътувам, но пътувам с театъра на Искра и даже сме играли в Германия, във Виена сме играли. И в страната пътуваме.

– Какво се крие зад вашата усмивка. Винаги сте положително настроен. Хората ви познават с комичните роли. Трудно ли се играят те?

– Да, защото трябва да играеш много сериозно и тогава става смешно. Ако се опиташ да правиш смях и да правиш някакви маймунджилъци и се опитваш насила да правиш смях, тогава не е смешно… щом не е истинско, тогава не може да бъде смешно. На мен са ми казвали – ти играеш все едно не играеш. А когато човек играе и се прави на някакъв, тогава си личи.

– А как го постигате?

– Това може би е даденост. Това не се учи във ВИТИЗ, това е вътре в човека. Във ВИТИЗ те учат на а-бе… на неща, които трябва да ги знае един актьор, но след това, ако ти не носиш в себе си… както е при певците – можеш да учиш за певец, но ако нямаш таланта – не може да стане.

– А драматичните роли? Имали ли сте мечта да изиграете конкретна драматична роля?

– Имал съм и драматични роли. Но нямам конкретна мечта. Всяка една моя роля е като едно мое новородено дете. Може да е отрицателна ролята, пак си я обичам, защото си обичам героя и той трябва да бъде истински, за да може да въздейства на зрителите. За мен казват, че съм от Радичковите актьори.

– Вярно ли е, че има хора, които са се обръщали към вас с „г-н Радичков”?

– Вярно е, да.

– Какво ви отне тази любов на публиката? Изобщо какво ви отне работата ви?

– Работата не дава материални блага, особено заплатите в театъра. Но пък радостта и удоволствието ми идва от това, че съм доставил радост и удоволствие на публиката. По време на спектакъла и в края на спектакъла, има много представления, когато изляза на сцената, хората започват да ръкопляскат… не може това нещо да не ти доставя удоволствие.

tvevropa.com