„Има едно оттегляне към жълтата преса. Колкото по-заплашена е градивната преса, толкова повече влиза в едни отказващи се от качествената журналистика форми за един по-гарантиран, с други стандарти, ако въобще можем да говорим за стандарти, диалог с аудиторията. На мен ми се струва, че в България рано или късно това няма как да не се случи, хартията ще загине, разбира се. Ще останат малки бутикови издания, които имат отношение към специални аудитории. Но ще загинат тези, които първо се превръщат в жълти, а после се вливат в интернет“, казва в интервю за ТВ „Европа“ председателят на СЕМ Георги Лозанов.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

– Вие поставихте въпроса за политическата реклама и агитацията. Аз мислих да, може би двете се смесват. Но доколко това е нов проблем, не е ли съществувал той винаги?

– Става все по-ясно, че е необходима в това отношение радикална промяна на понятията, оттам и на регламентите. В смисъл, да има абсолютно очертана граница между платената агитация, което да наричаме реклама, и това значи, че тя, политическата реклама, има специфичната за рекламата програмни аксесоари – ограничение по място, по време и изисквания към нея. Разбира се, законодателят трябва да предвиди на колко да имаш право на политическа реклама в такъв момент, различна от търговската и заедно с това да има политическа журналистика, защото сега точно това се смесва. Докъде е рекламата на политическите играчи и откъде започва журналистиката и въобще има ли журналистика в предизборна ситуация, не е ли всичко превърнато в една форма на това да си платиш едно послание. Едно платено послание е коренно различно от послание, което има свободата на прекия диалог с аудиторията, както журналистиката изисква, и то от позицията на самата аудитория, а не от интересите на един или друг кандидат. Цялата тази ситуация… това се формира през годините на прехода, беше безплатно, формира се в БНТ и БНР, имаше една върволица от хора, които се появяваха само по изборите, което беше освен всичко друго неефективно и адски досадно. Беше ясно, че това повече не може да съществува и тогава се появи пазарният механизъм на регулация. Тоест, за да използваш ресурс, трябва да си плащаш. И аз не казвам това да отпадне, но вече той сам по себе си не е достатъчен и трябва да влезем в един трети етап, в който този пазарен механизъм да бъде действащ, да се запази, но заедно с това да се даде възможност и защита на свободната журналистика, включително и в националните медии, които са най-ощетени, тъй като там регламентите са най-категорични.

– Добре обаче, ако разгледаме медиите като телевизия, радиа и това, което вие предлагате и от друга страна, имаме вестниците като такива, където на две страници може да има интервю, което да е изцяло пиар и никъде да не пише, че то е платено и така да е направено, че да извае образа на едно лице.

– Да, цялата работа е да започнем отнякъде и да вкараме новите регламенти. Традиционните електронни медии, радиото и телевизията са най-силна зона за комуникация. Сега имаше две кампании. Едната беше вашата, на електронните медии, която въпреки всичките тези пазарни механизми, имаше някакъв друг тон или някакви други граници на регулация и поведение и имаше една втора кампания – между вестниците, и то главно жълтите вестници и интернет, където тя беше много по-драстична, много по-агресивна, често пъти много по-анонимна и заради това безотговорна и т.н. Тоест в две паралелни като че ли реалности се развиваше и формираше вотът. Аз все си мисля, че традиционните медии все още държат положението, но вече това започва да се променя…

– За сметка на интернет особено…

– Да, и тогава няма съмнение, че този въпрос е на правна технология, но постепенно правото ще узрее да създаде механизми регулацията по отношение на традиционните медии да олекне и за сметка на това да се пренесе на новите медии.

– Това е много важно, което казвате, защото миналата седмица в Брюксел имаше конференция на частните телевизии и радиокомпании. Телевизия „Европа“ е част от тази асоциация на частните телевизии и радиа и там беше поставено като акцент – че всъщност медиите, и най-много телевизиите, са под силна регулация, докато в интернет се оказва, че никой не ги следи, рекламодателите масово теглят своите средства и ги насочват към интернет.

– Има и нещо друго. Неслучайно казвам, че трябва традиционните медии да имат по-голямо влияние, защото имат по-голяма отговорност за посланията. Примерно, нещо тръгва от интернет, прави бум от интерес, но ако то не мине през традиционната медия, което да го удостовери така да се каже, да му даде легитимност, все още не може да получи необходимата значимост и влияние. Така че в момента са скачени съдове и затова колкото повече традиционните медии минават през интернет, самата телевизия, традиционните медии влизат в интернет и като влизат в интернет, те носят регулацията със себе си и започват да променят и това пространство. Така че има взаимно влияние и аз мисля, че в една не много близка перспектива традиционните медии ще дадат на новите медии, на интернет повече значимост и повече отговорност и регулация, а интернет ще даде на старите медии повече свобода и способност да не се влияят от инерции, дори от предразсъдъци, което е свързано в някакъв смисъл с това, да имаш история зад гърба си.

– Дораснали ли сме и време ли е и у нас да се помисли за контрол в интернет медиите и СЕМ може ли да е активен в това отношение?

– Вече говорим по този въпрос и аз много внимавам по две причини. Първо, интернет се преживява като остров на свободата в областта на комуникациите и хората с голямо въодушевление така да се каже обитават този остров и като че ли обществото още не е стигнало дотам да поиска, да има способността да се откаже от този остров на пълната свобода, какъвто в момента е интернет. Втората причина е, че самото право още не може да мисли чисто категориално, като разпоредби, като текст тези нови реалности. То е още малко в шок от всичко това, което представлява тази територия и затова я държим като един резерват, един друг тип медийно поведение, но аз съм сигурен, че в някакво обозримо бъдеще това ще започне да се променя, правото ще започне да създава своите механизми, хората ще си дадат сметка, че тази свобода има двойно дъно и че не е въпрос да има свобода да кажеш каквото искаш, а свободата е да носиш отговорността за това, което казваш. Има едно освобождаване в интернет комуникацията от субекта, който говори, а ние знаем, че има две страни: какво се казва, което е важно, но второто е не по-малко важно – кой го казва. А посланието е продукт на двете. Защото едно нещо, казано от двама различни, са две различни неща.

– В нашето студио с председателя на Държавната агенция за закрила на детето коментирахме новите промени в закона за защита на децата и по-конкретно новите български филми, които сега вървят. Там като че ли са безконтролни нещата – ученици пушат цигари, вземат наркотици, пият, излизат по нощни заведения, стрелят. Няма и ограничение. Всъщност кой трябва да следи за това. Ето ви посланието, за което вие говорите – кой го прави.

– С филмите, въобще с художествената реалност трябва винаги да имаме една относителност на претенциите, защото едно са реалните хора, новините, друго е героите, където всяко нещо е не то самото, а играе или пресъздава нещо. Има важен нюанс, който законодателят трудно хваща, защото и това право е трудно да се изрече и СЕМ прилага закона и често се изправя пред това. Да кажем една ругатня в едно хумористично предаване може да има точно обратния смисъл от това, да наругаеш някого извън хумористичното предаване. Всичкото това е много условно и то трябва да се прилага внимателно. Ние направихме едни критерии за това какво е позволено и какво не е позволено, които са доста вече конкретно насочени към съдържанието, включително и опитвайки се да хванем разликата между фикция и реалност. Фикцията има много по-голяма свобода, но все пак там също има известни граници.

– Всъщност СЕМ ли е органът, който трябва да следи за това?

– Това е обвързана компетентност с Агенцията за закрила на детето.

– РЗС предлага закриване или сливане на СЕМ и КРС.

– За закриване – надявам се, на никого да не му хрумва такава мисъл.

– Добре, за сливане на двата органа, как ви звучи това?

– Това е стара идея и има практика по света. Но тя не даде голям резултат. Най-малкото, ако говорим за българските реалности, защото онзи орган, който се занимава с технологиите, регулира 9 пазара, и то големи пазари и неговият бюджет е някъде около 50 млн., дано да не бъркам числата, а нашият е 1 млн., т.е. в такава насока е пропорцията. И ние вземаме само един от пазарите и това е съдържанието на медиите. Освен това КРС е държавна комисия, а нашият орган, така е в цялата европейска практика, е много повече обществен – свързан е с обществото, с обществените нагласи и има отношение към съдържанието.

– Има и идея контролът, който извършва СЕМ, да бъде поет от подкомисия на комисията за медии в НС.

– Това е ужас. Нали идеята е регулацията на медиите да не е във властта на политиците. В това е смисълът. В тези идеи няма нищо ново, но те са опасни.

– Какво се случва с медийния пазар у нас и каква е тенденцията за 2012 в условията на криза?

– Да вземем един пример вече извън електронните медии, по-експертно ще говоря. Какво става в печата, в хартиената преса. Има едно оттегляне към жълтата преса. Колкото по-заплашена е градивната преса, толкова повече влиза в едни отказващи се от качествената журналистика форми за един по-гарантиран, с други стандарти, ако въобще можем да говорим за стандарти, диалог с аудиторията. На мен ми се струва, че в България рано или късно това няма как да не се случи, хартията ще загине, разбира се. Ще останат малки бутикови издания, които имат отношение към специални аудитории. Но ще загинат тези, които първо се превръщат в жълти, а после се вливат в интернет.

– Това тенденция само за България ли е?

– Не, за съжаление. Но за България е много по-драстично. Лошото е, че кризата убива качествените издания, а не създава качествени издания. Логиката би трябва да бъде така, че най-качественото трябва да оцелее, а периферното ще пропадне. Става обаче обратното.

– Защо?

– Защото когато има криза и когато става въпрос за оцеляване, естествено е да започнеш да се отказваш от някакви най-принципни стандарти и позиции и мислиш само да просъществуваш и тогава се изместваш към тези по-спорни практики и по-спорни форми на комуникации, които обаче ти носят по-бърза и по-лесна печалба. Тоест печалбата сама по себе си започва да става доминираща. И вижте какво се случи в нашите медии малко преди кризата с предчувствие за кризата – трима големи чужди инвеститори излязоха. Излезе Мърдок, излезе Кириаку на Нова и излезе ВАЦ. А и каквото и да говорим за тях и техните български продукти, това все пак беше една стабилност, включително и от гледна точка на професионални стандарти и която беше част от богатството на публичността на прехода.

– А очаква ли се да навлязат нови големи играчи или засега не се вижда това на хоризонта?

– Това е като в търговията с имоти. Да, които си продадоха имотите и успяха да ги реализират преди кризата, сега те са финансово мощни, но дали ще започнат… и кога ще станат достатъчно евтини имотите, за да започне нов бизнес и това да даде един нов тласък на развитието – още е трудно да се прогнозира. Така е и с медиите. В един момент кризата ще създаде фалити или поне медии, които са в трудно положение и тогава вероятно ще влязат нови играчи, които на съвсем друг принцип, много по-лесно ще купят нови медии и ще се получи доста голямо прегрупиране. Всичкото това опира до един хоризонт, свързан с общата технологична програма и с постепенното вливане на традиционните медии в новите.

tvevropa.com