Стана ли милионер Влади Въргала, след като филмът му „Операция Шменти капели“ се завъртя по родните кина? Единствено пред репортер на „ШОУ“ шоуменът, сценаристът, актьорът и най-вече човекът Влади Въргала разкрива истината за себе си зад кулисите.

– Влади, филмът ти „Шменти капели” се радва на изключителен успех, би трябвало вече да си милионер.

– Питаш ме дали е изгодно да ти излезе филмът по големите кина в България? Толкова, колкото е бил зъбният данък на българина навремето! Отиваш, носиш си филма, те най-високомерно започват да ти го излъчват с хищна и алчна презрителност, след това ти дават едни трохи за това, че го излъчват и в общи линии кината ти прибират почти всичко. Ей това е!

Нормално е хората, които не са запознати, да си мислят, че сигурно вече съм милионер. Но сега ще ти обясня каква е грозната истина… Щях да съм печеливш, ако имаше ясен закон за българско кино! А в него дори няма регламент, правилник. Аз съм поставен при много по-унизителни условия, отколкото американските филми, работя при убийствени условия. От типа – няма билети и филмът се пренася от голямата в малка зала, където… пак няма билети?! Аз не само, че си ипотекирах имуществото, аз поех реални ангажименти пред хора. Пред хора, които са ми гласували доверие – че този филм може и да ни върне вложените пари. Оказа се, че той наистина може. Но ако кината имат един разумен договор, както е навсякъде по целия свят. Ще ти разкрия, че ме накараха да подпиша убийствена клауза, срещу която ако не подпиша, няма да ми пуснат филма! И освен всичко друго, на мен ми скриха рекламата! Няма плакати, няма нищо – влез в големите кина и се увери. Сега съм поставен в такава абсурдна ситуация, в която не само че не мога да си върна парите, аз още повече обърквам своя живот!

Отнася се и за атаката към българската култура! Киноиндустрия в държава с население под 40 милиона е невъзможно да съществува. Пък ако сега някой излезе и ми каже – тоя, какво хленчи за пари, искам да му кажа, че докато съм жив, ще намирам начин как да си намирам пари, но алармирам за българската култура… Много хора отидоха да гледат филма с идеята „Да помогнем на Влади да си върне апартамента” – не, няма да помогнете. Отидете единствено заради филма, а ще помогнете за това – те да си купят още един апартамент! Длъжен съм да кажа това.

– Добре, колко струва удоволствието „Операция Шменти капели”?

– Сумата е седемцифрена! Не мога точно да я назова сега, защото моментално ще се измести центърът около филма.

Но да стане ясно – филмът е писан много преди тройната коалиция, но всички до един в нея бяха участници във фактическия живот, за който е писан сценарият! Иначе сценарият е писан през 2000 г. И става дума за един заговор, който беше извършен с цел контрол над управлението на държавата за лични облаги! В един момент всички се оказахме жертва на този план. Ако някой мисли, че това е резултат от хал, предизвикан от некомпетентност, неопитност, глупост и т.н., жестоко се лъже! Това е конкретен план за геноцид, за унищожение и експлоатация на един народ на територията на България!

Не, няма да напусна България, защото съм на 44 г. и няма какво да правя тепърва, но мога да напусна тази част на България, която обитавам сега! Знаеш ли какво е хората да те поздравяват и ти да не можеш да се зарадваш?! Как да се зарадвам, след като няма с какво да си нахраня детето?

– Я обясни твърдението си, че най-скъпият артист в България всъщност дори не е човек?

– Ами така е, не е човек – коза е! За козел, който е с дубльор – хонорарът е 85 000 лева! А филмът е „Козела” на Георги Дюлгеров, в който има изкопан един кладенец (защото има сцена в кладенец), който струва 300 и няколко хиляди лева. За метрото не знам една станция дали могат да я копат за толкова. Е, моите уважения към Дюлгеров, че е направил един-два хубави филма. За мен обаче важи принципът, че на един тон мед като сложиш една лъжица лайно и става един тон лайна.

– Филмът ти отразява абсурдните ситуации на прехода с всичките му страховити крайности! Ти от кои политици получи коментари, какви реакции имаше?

– Получил съм от всички само положителни отзвуци. Но мен са ме интересували двама души конкретно, които съм държал да бъдат в залата. Това са Данчето Фандъкова и Маргарита Попова. Данчето Фандъкова ми каза, че това е най-тъжният български филм, който е гледала, а Маргарита Попова каза, че това трябва да се промени.

Аз бях казал, че няма да пия и няма да пуша, докато завърша филма. Сега май отново трябва да го направя това с цигарите, май беше грешка, защото ако искаш, вярвай, но в момента, в който пропуших, просто нещата се промениха. Всичко преди това вървеше от само себе си. След това сякаш магията изчезна…

– Знам, че твой кумир още от годините в НАТФИЗ е Йосиф Сърчаджиев. И понеже покрай драматичната история с Мануела се видя истинското ти отношение към децата, ще те попитам какво мислиш за ситуацията между Йосиф Сърчаджиев и дъщеря му Александра.

– Хората са най-различни. Има животни, които си изяждат малките, за да се нахранят. Има женски, които изяждат мъжките, както знаем. Трудно ми е и не мога да коментирам тази ситуация по друг начин. Аз Александра (Александра Сърчаджиева – бел.ред.) много я обичам, тя е много морално, много добро същество. Имам чувството, че и на 100 години да стане, жива и здрава да е, ще си бъде пак като дете.

Йосо е едно чудовище – в хубавия смисъл на думата. Аз много съжалявам, че от един момент нататък не се намери някой, който да овладее по някакъв начин неговия гений. Последният, който го направи, беше режисьорът Леон Даниел. Можеше още много неща, но Сърчаджиев не попадна на по-силна фигура от него от режисьорска страна. Много малко хора успяха да извадят от него това, което той е способен да даде от себе си. Затова от един момент нататък Йосиф Сърчаджиев се почувства демотивиран да продължава да играе и избяга далеч от хората! Той винаги е бил особняк, но… другото не мога да коментирам. Това са лични решения.

– Знам, че имаш запазено ВИП място в сърцето си и за някогашния си учител Стефан Данаилов…

– Абсолютно! Дори четох в един вестник, че всички студенти на Стефан Данаилов са намразили Владо Въргала, който по време на изборите се отрекъл от своя преподавател. Еми не е вярно. И в дните за размисъл, и в деня на изборите аз казах, че Стефан Данаилов за мен е това, което е – и го обичам много. Но това, че не подкрепям политическата му платформа, това е съвсем различно. За мен той е човекът, който ми е дал хляба в ръцете! И аз никога няма да застана срещу него. Но сега за информация на анонимните коментатори ще кажа и друго – че през живота си не съм ползвал услуга от Стефан Данаилов! Той и Мария за мен са едни разкошни хора. Мара я обичам невероятно – това е една жена с огромно сърце. Никога през живота си обаче аз не съм бил близък със Стефан Данаилов, ние и едно кафе дори не сме изпили. С него съм се виждал само на погребения!

blitz.bg