Ако отвори човек западните вестници от последните дни, ще види всеки ден заглавия за пропадането на еврото, за новата криза на световната икономика, за неразбирателството между Германия и Англия, Европа и САЩ и т. н. Неща, от които зависи хлябът на всички, на българите включително.Ако отвори българските вестници, ще види драматични заглавия за развода на Веселин Маринов и за семейния разрив на Волен Сидеров. Тъй като Веселин Маринов е певецът на властта и лично на вицепремиера Цветанов, приближените на правителството жълти вестници клепат жена му – че му изневерила и, видиш ли, тоя е жертва.

Само опозиционни като „Галерия” държат обратната теза за изневярата.Другият случай е по-сложен. Месеци наред жълти вестници подкрепяха лидера Сидеров в раздялата му с Капка. И за нея се опитваха да напишат, че тя му изневерила, а не обратното, както пишеше „Галерия”. Целта беше да крепят крепителя на правителството в парламента.И така постепенно дойде голямата драма в семейно-фашистката партия „Атака”. Лидерът Волен вече открито се оказа разделен с жена си, която от вчера е уволнена като главна редакторка на партийния орган „Атака”. Но тя продължава да е новоизбран общински съветник от „Атака” в Столичната община. Оттам не могат да я уволнят. Как ще излезе Волен от това положение, не е ясно.

Евродепутатът от „Атака”, син на Капка, доведен на Волен, беше изключен от партията, защото поиска оставката на лидера. И продължава да е евродепутат. И занапред каквото и да каже, медиите с охота ще го публикуват.Семейната драма на партията стана първа новина. Дори премиерът Борисов я коментира – защото беше обвинен от Волен, че заедно с Капка и сина й е заговорник за разцепването на партията.

„Атака” – и вестникът, и партията – са взели името от вестника на националсоциалистите „Атака” (Der Angriff), с главен редактор основател Йозеф Гьобелс. Лидерът Волен е написал програма от 20 точки, които повтарят до голяма степен програмата от 20 точки на Хитлер. Волен имитира в жестовете и облеклото Мусолини и Хитлер. Идеологията му е близо до фашизма.

Структурата на партията му е като на фашистките, с една характерна българска семейственост. Дори тъстът му е координатор на партията, на челни позиции бяха жената, доведения син и т. н. И въпреки всичко това тази партия се приема от медии, в нея вярват и честни хора, освен лумпените.Накрая я прие като съюзник и партията на власт – ГЕРБ. На практика в продължение на почти две години имаше коалиция между „Атака” и ГЕРБ. Сегашните декларации на Волен, че оттегля подкрепата си, не плашат въобще. И друг път е атакувал ГЕРБ и Борисов, но е гласувал за него.

Междувременно ГЕРБ си оплете кошницата, като придърпа достатъчен брой независими депутати от „Атака” и от РЗС, за да си осигури мнозинство и без Волен. Сега, около изборите, се видя, че придърпа и остатъците от РЗС. Янето вече подкрепя Борисов. Ред е на Волен да си поиграе на опозиция. Той оспорва изборите, говори открито за фалшификации, подписа искане за касиране, заедно с партии, с които е враг. Но драмата в „Атака” вече е без особено значение за властта. Разцеплението там тръгна, накрая пак ще победи лидерът Сидеров, на следващите избори пак ще е в парламента с по-малка, но по-вярна група. Ролята му е да кряска, за да изберат хората Борисов, който пред него изглежда разумен.Въпросът е – накъде отива България? Ще се намерят ли медии да покажат и обяснят по-дълбоките  проблеми на българина и да го предупредят какво следва?

e-vestnik.com