Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника – абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е „Азбучна молитва“, за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век). Преди 10 ноември 1989 г. широка популярност придоби акростих, чийто първи букви образуваха заглавие „ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ”. Редакцията на barometar.net реши да възроди традицията на акростих в българската поезия и публикува третото стихотворение от поредицата „Великолепната седморка”

Първанов е фамилията моя
Ъпдейтвах се като президент на България
Работих 10 години неуморно и с хъс
Вярвах, че нещо ще променя
А се оядох, като алчен грък
Не съжалявам за нищо, не се оправдавам
Олигарсите ми станаха авери
Ветко, Гергов, братя Диневи, Кюлев и ко
Закопах идеали, партия, чест
Апропо още се питам:
Щях ли да се самозабравя така, ако бях
Останал само с един мандат
Срам ме е, че се оядох като алчен грък
Едно си мислех – друго стана
Отивам да живея в панелката в Красна поляна
Яденото, парите, жените – дали ще са същите?
Добротата в себе си приспах
Егоист станах и нагъл апаш
Това е кармата ми – на ояден, алчен грък
А който ще ме съди да се запита:
Как би постъпил, ако 10 години бе президент
Аз се оядох без грам сантимент към България