Сигурно сте гледали „Мълчанието на агнетата“, с незабравимото участие на Антъни Хопкинс в ролята на психопата Ханибал Лектър? Сега учените се опитват да разгадаят какво всъщност се върти в главата на един такъв сериен убиец. Според тях такива хора не са в състояние да чувстват вина.
Много от тях изглеждат напълно „нормални“ – почти във всеки репортаж след някакво убийство, убиецът е определен като „много добър, напълно нормален и много успешен човек“. Неотдавна дори едно проучване съобщи, че един на всеки 25-ма бизнес мениджъри може да се окаже психопат.Статистиката показва, че един на сто от населението като цяло обикновено е считан за психопати – сред затворниците процентът нараства на 20.
Според учените разстройството на тези хора им пречи да чувстват съпричастност към другите хора или пък някаква вина за извършеното от тях. Психопати не страдат от заблуди, макар че, за да оцелеят в затвора, те умело „се преструват“ на нормални хора.Ново изследване разкрива, че манипулативното, безсърдечно и понякога агресивно поведение е заложено в психопати от раждането им, пише британския в. Daily Mail.
Американски учени направили скенер с магнитен резонанс на 40 затворника в затвора в Уисконсин. Половината от тях са били с диагноза психопатия. Учените се надяват, че изследването ще хвърли светлина върху заболяването и ще им помогне за откриване на лечение.Резултатите от проучването показват, че и структурните, и функционалните аномалии в мозъка на психопати, които учените открили, били в по-малка комуникация с две ключови области на мозъците им, в сравнение с другите затворници.
Едни от тези структури са отговорни именно за емоциите, включително чувства като съпричастност и вина. Други контролират нивото на страх и тревожност у човек.Според учените, липсата на комуникация между тези две структурни области в мозъка, затруднява психопатите да регулират своето социално и емоционално поведение.Според автора на изследването, проф. Майкъл Коенигс от Университета в Уисконсин-Медисън, при психопатите тези двете структури, „като че ли не да комуникират, както трябва“.Учените са оптимисти, че работата им върху проблема ще хвърли светлина върху източника на аномалиите и ще даде възможност за откриване на лечение на болестта.