Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника – абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е „Азбучна молитва“, за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век). Преди 10 ноември 1989 г. широка популярност придоби акростих, чийто първи букви образуваха заглавие „ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ”. Редакцията на barometar.net реши да възроди традицията на акростих в българската поезия и публикува четвъртото стихотворение от поредицата „Великолепната седморка”

Волен ездач съм на млади кобили
Омагьосвам ги бързо с думички мили
Любовта е за невинни деца, мойта
Ерекция е властта
Няма да дам „Атака“ на никого и без
Евтини трикове
Разделих се с Капка не като пич
А просто напуснах семейния кич
Замених я с агнешко крехко и
Господ ми е свидетел не изпитвам вина
Оплела ме бе с тънките си пипала и
На най-милото ми посегна – Властта
Е, какво да я правя – шут по носа и
На тези, които си мислят че разгонен съм
Яко ще отвърна така:
Критическата може да ме е погнала здраво, но си
Оставам побойник и манипулатор вкопчен в „Атака“

Иво Югов

barometar.net