„Къде ще учиш? – Където ме приемат.. или  „Не съм решил още.” – това са отговорите на зрелостниците, които след 12 клас се чудят и маят  по кой път да продължат и къде да запишат така важното за родителите висше образование. В последствие родителите пък са тези, които решават вместо децата си и след четири години в университета младите абсолвенти разбират как през всичкото време са се „крили” зад банките без да направят нищо градивно за себе си ( като не броим преписванията по изпити). Краят на повечето сесии се отбелязва  в кръчми и дискотеки,  и всеки изпит е заслужено полят, защото трябва да бъдат възнаградени няколкото часа, отделени за учене.

След четири години на суетене из университета, празнуване на 8-ми декември и пиене на кафета по квартири се оказва, че малко трудно се намира реализация по специалността, без значение дали тя ще е свързана с икономиката или с животновъдството. Абсолвентите с изненада установяват, че всъщност бизнеса не се интересува от това, че са се явили на 60 изпита или на края на обучението са се  снимали с тога в двора на университета. От младежите се искат практически и задълбочени  знания и  умения, които много от завършилите не притежават. Голяма част от тях отказват да чиракуват, а други смятат, че 300 лв не са пари за печелене, а за харчене в мола. Големите компании с утвърдени на пазара позиции трудно биха взели новозавършил студент, било то и  магистър, без трудов стаж. Но стажът се трупа в студентските години, които повечето прекарват в изтрезняване, а други избират барманството като инструмент за лесно печелене на пари. Тези бармани пък ще искат след като завършат „Информационни технологии” да станат IT специалисти, но тогава се намесва бизнеса, който отрезнява желанията им.

Разбира се не всички студенти си остават вкъщи след като завършат. Тези със силна мотивация и воля, които са търсили стажове, учили са езици или просто са чели една идея повече от другите успяват да намерят своята нисша. Те бързо са привлечени от фирмите и понякога се съгласяват  да вземат по-малко пари, за да могат след това да искат повече.

При своя подбор   работодателите задават въпросите:   „Какво можете да правите, какви са уменията ви  и защо да ви вземем на работа.” Отговори като: „Имам отличен успех и съм много комуникативен” –  не са впечатляващи и не са подходящи, за да се заеме качествена длъжност. Пазарът на труд в България е ограничен, но това не означава, че ако не се потрудиш няма да имаш желаната възвращаемост. Не заради снимката с тогата завършилите ще намерят работа, а благодарение на това в какво са инвестирали времето си, прекарано зад студентската скамейка.

Деница Герчева

briz15.com