Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника – абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е „Азбучна молитва“, за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век). Преди 10 ноември 1989 г. широка популярност придоби акростих, чийто първи букви образуваха заглавие „ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ”. Редакцията на barometar.net реши да възроди традицията на акростих в българската поезия и публикува стихотворения от поредицата „Великолепната седморка”
Иван Костов ли казахте, господин съдия?
Виновен съм до доказване на противното
А който не вярва да лети с БГА Балкан инкогнито
Нямам хотели, само парцели
Крадоха други, моят процент не е 10
Останахме малко на десния борд
Софиянски, Бонев и Валяка ги бутнах да паднат
Тежко ми беше, че не говорих 2 години
Обаче съм Козирог и изпадам в Сатурнови дупки
Вече съм ОК, обикалям като цветарка всички медии
Експресно оплювам ГЕРБ и редя пасианса
На новото дясно, дето е само в мечтите ми
Елена е плътно до мен, заедно поливаме теменужките
Вярваме в бъдещето на България
И в късата памет на българите
Невинен съм до доказване на противното, а
Елена само ми шепне преди лягане
Невинен си, но е време да си кажеш за всичко Иване!