Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника – абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е „Азбучна молитва“, за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век). Преди 10 ноември 1989 г. широка популярност придоби акростих, чийто първи букви образуваха заглавие „ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ”. Редакцията на barometar.net реши да възроди традицията на акростих в българската поезия и публикува първото стихотворение от поредицата „Великолепната седморка”

Яне Янев се казвам

Не ми викайте Димката, щото се дразня

Ескалирам и говоря по-бавно

Ял съм лук, за да заплача,

Но на хорото на Алексей Петров няма погача

Единствено бомби, бой и заплахи

Влизаш прав, излизаш с краката напред

Е, кажете кой ме би по главата слуга да му ставам?

Сашо Диков му взривиха колата, на Патрашкова жълтия вестник

Лула на мира при Алексей  няма

Усмихва ти се, а после праща гавази

Галя, жена ми знае, че няма да ме опази

Алексей, разхлаби си желязната  хватка

Намери си друг слуга, мен ме пусни да си ходя

Атанас Семов не е ли по-подходящ, моля!

Авантюрата му за президент е история

Лобно място не желая да имам

Е, знам че парцелът ми е запазен

Кой ме би по главата слуга да ти ставам?

Сам се предложих, исках власт и пари

Е, получих ги, но и много страх бера заради тях

Йес  Мистър съм аз, но си продадох душата на Трактора

Иво Югов