Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника – абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е „Азбучна молитва“, за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век). Преди 10 ноември 1989 г. широка популярност придоби акростих, чийто първи букви образуваха заглавие „ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ”. Редакцията на barometar.net реши да възроди традицията на акростих в българската поезия и публикува първото стихотворение от поредицата „Великолепната седморка”
Дядо Кирил Варненски съм аз
Ям по коктейли, пия уиски и съм фен на червените
Добре си живея в епархията моя
От сватби, кръщенета, погребения и свещи
Клирът ни също е щедър
Изкарвам пари и се радвам на охолен живот
Ръката ми е тежка
И който не се подчинява го чака съдбата на отец
Любчо Павлов, който отлъчих от църквата и
Елате го вижте как ходи немил и недраг
Богоязливите мои служители се къпят в
Разкош, карат скъпи коли, носят злато и
Остават верни слуги на Бога и мен, на
Коварните слухове, че продавам църковни земи и
Единствената ми цел са заменки, ще кажа така :
Роден съм на брокер на
Недвижима собственост, но на времето Държавна сигурност
Еднолично реши да ме прави митрополит и
Духовник станах вместо брокер във „Форос”
Виж, с Линкълна се изложих
И ще си сърбам попарата, то със
Жена да ме бяха хванали нямаше да се разшуми толкова
И оставка подадох, но знам
Моето не се губи и ме чака в гаража
Иво Югов