Спомняте ли си как президентът Първанов пророкува ден преди парламентарните избори през 2009 г., че очертаващият се победител ГЕРБ няма да може да заобиколи ДПС и ще състави с него коалиционно правителство? Това беше една от най-големите глупости, изричани и публично разобличени буквално след часове, маркирали 10 годишното пребиваване на този политик на върха на държавата.Но върховната все пак си остава триумфалната му подмазваческа метафора за постигнатия през януари 2008 г. „троен шлем” в отношенията с Русия. Неделима ( до вчера, когато София се отказа от нея) част от тази руска тройка беше проектът за петролопровод през Бургас до гръцкото пристанище Александруполис. Самите руснаци дадоха да се разбере, че са охладнели към този проект ( най-вероятно като тактическа маневра за леко отстъпление в полза на настъплението по абсолютния приоритет на Москва за ядрената централа в Белене), докато Първанов докрай бълваше оптимизъм по темата: нали е „баща” на „тройния шлем”, не позволява той да осиротее с толкова любима рожба!

На 11 ноември тази година на пресконференция в Бургас, противопоставяйки се нетипично на хорските настроения в региона срещу екологичната заплаха от петролопровода, Първанов отново се ангажира с невярна прогноза като заяви, че петролопроводът не бил зачеркнат напълно. Е, сега го зачеркнаха ( не Първанов, това предстои). И президентът млъкна. Защо?Отговорът за забавената му реакция идва на пръв поглед от парадоксален източник. Изразявайки уважението си към Първанов, бившият главен редактор на в. „Труд” Тошо Тошев блесна днес в телевизията на Борисов ТВ 7 с неволен компромат , като го издаде за близостта му с Бойко Борисов. Тошев предрече „общо политическо бъдеще” на двамата!

Че това бъдеще идва и от общото им, старателно премълчавано минало, в което водещият офицер на Генерала определено е Първанов, съм писал нееднократно. Питал съм и отговор нямам: защо двамата крият връзката си, която поддържат неофициално по различни начини, но особено топло подгряват на съзаклятнически чевермета в Правец, столицата на Живковизма в България и по конкретно в хотела на олигархичната фамилия Златеви? Вярно, дочува се, че нещо заверата на Борисов със Златев-син нещо скърца напоследък, но ,че Златеви са били поне доскоро ятак на двамата големи началници на държава, това е факт, колкото и да го крият.

Този път не аз, презреният блогър, а маститият Тошо Тошев определя Първанов и Борисов като скачени съдове. А той наистина трябва да знае на какво се крепи предположението му за общо бъдеще на двамата, защото си е близък от години с тях. Възможно е Първанов да изригне с някоя от неговите режисирани пози на бащинско несъгласие да зачеркват подписа му. Подобна пушилка ( да използвам метафората на бившия американски посланик Пардю, която той употреби за театралното скарване между Борисов и Златев за лиценза на руската компания Лукойл) може да заблуди само слепите. Защото и еднооките знаят, че в момента на карта е поставено бъдещето на България именно с приближаваща и вече неизбежна развръзка по главната насока на руския натиск- построяването на нова тяхна ядрена централа в България като първи по рода си пробив в страна от ЕС след катастрофата в Чернобил от времето на СССР.

Руските политически шахматисти са царе да играят отвличащи вниманието ходове. Чернишевски и Ленин наричат това „Крачка назад, две напред”. Доколко правешките последователи на руските комбинации са посветени в това разиграване на стратегическите ходове и са превърнати в пешки, предстои да разберем до няколко месеца. Дано да греша, но работата много намирисва на разопаковане на целофана с новата порция „мирен” руски атом чрез финализиране на сделката за окопаването му върху костите на българските концлагеристи, жертви на охранвания от СССР местен комунизъм. Защото в момента София си разпасва на пръв поглед пояса, но всъщност си развързва ръцете да подпише желания от Кремъл договор като декларира, че го прави в името на принципи и на обективността, проявена с обратен знак при отказа от руския петролопровод. В шаха на това му казват размяна на „кон за кокошка”. А България, както знаем от прочутата руска презрителна по наш адрес песничка, е толкова „чужбина” за Москва, колкото кокошката е птица. Тук кремълските шахматисти са като у дома си защото винаги се намират портиери да им отварят вратите срещу съответния бакшиш.

Иво Инджев,
ivo.bg