Инженерът и магистърът по реторика Димитър Туджаров-Шкумбата е живата легенда сред българските комици. Роден е през 1954 г.През 1979 г. завършва ВМИ – София, магистър по Автоматика и телемеханика, а през 2009 г. той се получава и магистърска степен по Реторика в СУ „Св. Климент Охридски“.

През 90-те години има самостоятелни хумористични рубрики в БНТ в предаванията „Добро утро“ и „Събота късен следобед“. В БНР води своя рубрика „Неделя късен следобед“. Автор е на много продукции и моноспектакли, някои от които са: „Смях до сълзи“, „Тежко е, но няма как!“, „Животът иска жертви, но няма да сме ние“, „Параграф 23“. През 1996 г. излиза първата му авторска хумористична книга „Шкумбата се смее“, която е преиздадена няколко пъти.

На 29 декември от 19 ч. в студио 5 на НДК ще играе за пореден път комедийния си спектакъл “Смях до плач”.

– Защо не замина консул в Чикаго, какво се случи?

– Това, дето се изписа по медиите, не беше вярно! Никога не съм подавал молба и никой не е имал намерение да ме изпраща консул в Чикаго! Не е ставало въобще въпрос да ставам дипломат. Но толкова много лъжи се изписаха, че аз затова млъкнах. Не бях обиден, беше ми смешно. И жалко. Наблюдавах като зрител.

– А за какво става въпрос?

– Имаше един проект, в който участвам и аз, който е за създаването на държавен културно-информационен център в Чикаго, където има 35 000 българи. Аз правя много благотворителни концерти в САЩ за неделни училища, за книги, за църквата “Св. София” в Чикаго. От години има идея за такъв център. Поляците имат, руснаците имат. Направихме проект. Ако го кажем с две думи, центърът щеше да представлява нещо като умалено НДК, в който щяха да се представят български търговски стоки, да се пропагандира туризмът в нашата страна, да се направи неделно училище до 12-и клас, концертна зала с 3000 места, която да става и киносалон. Американците щяха да дадат готова сграда.

Този проект беше направен още по времето на Стефан Данаилов като министър на културата, след това го пое Вежди Рашидов. Но Министерството на културата не е оторизирано да създава нови културни домове, а да управлява вече създадените. Проектът трябваше да мине през всички министерства, които ги засяга – Божидар Димитров беше все още министър на българите в чужбина, Министерството на образованието, Министерството на икономиката и туризма. Беше посрещнат с въодушевление.

Затова от Министерството на външните работи дойде идеята да ме командироват да направя всичко това. И като свърши този проект, да се прибера. Не е ставало въпрос да бъда посланик, генерален консул, нищо… Но в един момент казаха – няма бюджет! Спрях да ходя във Външно министерство… А бях минал за командировката всички проверки – ДАНС, НАП, за достъп до класифицирана информация…

– Кой създаде интригата, че ще ставаш дипломат?

– Някой, който не искаше да бъде реализиран този проект. Някъде написаха, че съм с 8-и клас образование и съм готвач – нищо лошо, обичам да готвя, но имам две магистратури. Пише, че не знам езици, а аз боравя с четири… Изказвали са се – той не може да работи на компютър! Та аз съм завършил автоматика и телемеханика…

Президентът Георги Първанов се изказал: “Ако не беше истина, че Шкумбата заминава консул в Чикаго, щеше да е един хубав виц!” Сега аз мога да му върна: “Ако не е истина, че Първанов иска да продължи да се занимава с политика, щеше да бъде един хубав виц.” Мога да го поздравя с Нобеловата награда, само че в Пернишка област! Нека по-добре сега да започне да преподава история на БКП, като излезе от “Дондуков”2!

А Ивайло Калфин пък казал: “Това е решено някъде на маса. Шкумбата сигурно е казал един-два вица на премиера Бойко Борисов и той затова го изпраща консул в Чикаго!” И на него желая успехи!

– И твоят колега Венци Мартинов се изказа по въпроса не много ласкаво.

– Не го броя за колега него. Той отдавна не е колега. Много хора аз ги разбрах какви са и просто не желая да контактувам вече с тях. И Илия Цоцин и Петър Добрев са говорили глупости за мен. Сътворили, че съм бил агент на Държавна сигурност. Та аз цял живот съм бил гонен от комунистите. Може би, ако бях от онези велики служби, щях да бъда посланик!

Видяхме се с тях и те се сконфузиха. За тези хора аз няма да кажа нищо – желая им творчески успехи, здраве и дълголетие! Татяна Буруджиева казала по телевизията: “Щом Шкумбата заминава консул, нека замине и Радо Шишарката!” След като тази дама мен ме сравнява с Радо Шишарката, аз пък й пожелавам да ме замести на сцената!

– Ти се качваш на сцената още когато работиш в “Кремиковци”. Там работиш за софийско жителство…

– Да, нямах софийско жителство и работех като електрошлосер. Така си нагласях смените, че да мога да ходя по участия. Като електрошлосер получавах 450 лв. Започнах участията си с хонорар 60 лв., не след дълго стигнах до 120 лв., а по празниците за едно участие вземах 240 лв. А и участията бяха невероятно много. С Орлин Горанов се смеехме, че на студентския празник 8 декември 1979 г., след последното ни 15-о или 16-о участие, едва говорехме и двамата! 15 участия по 240 лв., направи сметка! Имаше много работа! Тогава всички артисти си взехме жилища. За една година работа можеше да се вземе апартамент.От едно турне 45 дни в Съветския съюз можеше да си купиш кола тогава! Спортистите от националния отбор по футбол ни завиждаха: “Вие взимате много повече от нас!”

– Ти какво успя да си купиш от естрада по соцвреме?

– Апартамент в София 75 кв. м. Първо купих шкодичка, втора употреба, от Петър Вучков, след това едно бяло фордче също на втора ръка, после едно рено. Купих и семейна къща в Банско, преди да го съсипят като град. Едва преди 6 години си купих на лизинг едно пежо и сега карам нова кола.

– Сега през демокрацията колко печелиш?

– Работя и печеля, но не е като тогава. Въпреки че пътувам по света! Средно 2000 лв. на месец взимам. Аз съм самоосигуряващ се, артист на свободна практика и си внасям всеки месец по 10 процента от това, което взимам. Стигат да се закърпи положението, но не и да се строи! Прехраната на фамилията обаче се осигурява.

– Откъде идва прякорът ти Шкумбата?

– От баща ми, Неделчо Туджаров – Шкумбата. Шкумба е герданът, който прави лютата ракия, като разклатиш чашата. Баща ми е бил такъв като футболист. Играл е в “Марек”, в “Червено знаме”, в ДНА – Сливен. Всички стари футболисти – Каров, Иван Колев, го помнят и знаят, че е бил страшно добър. Има дори песен за него:“Ашколсун на Шкумбата, що направи голо!”Едно време като е вкарвал голове, циганите в Петрич с оркестър са вървели и са пели тая песен. Но чупи ключица и прекратява кариерата си. Става учител по математика. Майка ми беше пък учителка по биология.

– Ти си бил много близък с пророчицата Ванга още като дете. Какво запомни от нея?

– Лека й пръст, много взеха да й ровят костите, което също е грешно! Дали била девствена, дали не била, дали познавала, дали не… Баба Ванга беше баба Ванга!Бяхме съседи. Още като малък си говорехме с нея за живота, разсмивах я. Като пораснах, беше казала на охраните да ме пускат.Баба Ванга ненавиждаше парите! Не искаше пари, а като й оставяха, съм забелязал, че с обратното на ръката си ги блъскаше в едно кошче долу и викаше: “Е, тия финикийски знаци, ке изядот целиот свет!Всичко се бори е, за тва!” Пишат, че е имала милиони – дръжки!

За черквата й си говорихме един път и тя каза следното: “Тази черква ке ме умори, защо я почнах. Тоя народ не заслужава, защото не верва!” Знаеше си, че това ще й скъси живота.Един път си говорехме за имането. А Ванга ми каза: “Съкровищата не излизат, когато иска човек, а когато им дойде времето! В България има много такива и държавата ке ги открие!”Казвал съм й: “Говорят всичките, че ще се роди друга жена като тебе?А тя ми отговори: “Митре, два камъка нема еднакви на земята, камо ли двама човека. Има хора всякакви, и с повече сила, но точно като мене…”Антон Дончев знаеше, че много сме си говорили с Ванга и ми казваше: “Вземи напиши книга, може това да ти е мисията!”.

blitz.bg