„За всеки от нас влакът на живота някой ден спира. Има два възможни варианта: единият е този влак да спре в някое мръсно поле, в което има лешояди, гарвани… едно бунище. Другият вариант обаче, е да пристигне на една хубава, чиста, добре осветена гара. Защото цял живот си работил от все сърце, с талант и неподправеност. Тогава това не е погребение, а една среща с голямото изкуство и хората преживяват нещо, което не може да се опише с елементарни думички. Аз се обръщам към вас с молбата да не превръщаме този филм с Велко Кънев в неговото погребение. Той е с нас, усмихва се, като че ли ей сега ще вземе думата и ще каже нещо много пестеливо, много истинско, както го е правил цял живот.“

С тези думи операторът Александър Лазаров започна своето изказване на пресконференцията за новата българска лента „Още нещо за любовта“. Филмът е различен. Различен от всичко българско, излизало до момента, различен от психологическа и естетическа гледна точка. Действието се развива успоредно в две епохи – съвременната, която е повече загатната, отколкото подробно разглеждана и 1945 година, когато в обществото настъпват сериозни политически промени.

„Още нещо за любовта“ е истинска история. Разказва за младия д-р Иван Руменов и арменеца Дикран, тяхното приятелство и битката за живота, пред която се изправят. Любовта е онази движеща сила, която придава смисъл на съществуването, която е всеобхващаща и всемогъща. Когато Дикран претърпява инцидент и е на прага на смъртта, лекарите се оказват безсилни. Те дават всичко от себе си, борят се до последно, за да изкажат две прогнози: че в най-добрия случай фотографът ще живее до утре, а в най-лошия, няма да преодолее нощта.

Тогава се появява Тя. Една жена от миналото, която иска да промени настоящето. Мелвин вярва в спасението на любимия си, тя предначертава тяхното бъдеще. И го сбъдва. С простичка надежда и упование, със скромни мечти за по-добър живот. Заедно.Времето, през което се развива действието, е размирно и противоречиво. Но сценаристът Георги Данаилов и режисьорът Магдалена Ралчева оставят трудните години на заден план. Защото, както заяви Калин Врачански по време на пресконференцията, филмът е художествен, а не биографичен. Той просто разказва една красива любовна история.

Лентата е замислена през 2008 година и е заснета скоро след това. Симеон Лютаков и Калин Врачански за пръв път се запознават с големия екран и влизат в първите си главни роли. Но актьорската им игра е безупречна.Поговорихме си с тях, за да споделят своя поглед върху филма, чувствата, които е породил у тях и спомените, които никога няма да избледнеят.

Кое е това „още нещо“ за любовта?

Симеон Лютаков: В този филм любовта е коментирана в много аспекти. „Още нещото“ е, че тя рано или късно прави чудеса. Ако наистина вярваш в нея и се отдаваш напълно, хубавото ще се случи. Моят герой оживява, благодарение на любовта, не на медицината.
Калин Врачански: „Още нещото“ е това, което ни убягва. Въпросите, които си задаваме, отговорите, които не получаваме. „Нещото“ е в нас, но ние не успяваме да го открием навреме.

Трудно ли ви беше да се превъплътите в образи, които живеят в друго време?

Симеон Лютаков: Не. Характеристиката на моя герой не предполага специфики и особености на времето, по-скоро изисква специфика на характера. Той обаче може да съществува във всяка една епоха. Дикран е контактен и харизматичен, целият град го харесва. Това са все неща, които се намират извън времето и пространството.

Калин Врачански: Беше трудно дотолкова, че да изглежда достоверно. Когато става въпрос за реална личност, каквато е моят герой, не винаги съществува сигурността, че си се справил. Аз не познавам д-р Иван Руменов, а само съм слушал за него.

Какво ще открият зрителите в „Още нещо за любовта“?

Симеон Лютаков: Филмът е на различен език от нещата, които получаваме от киното днес. Езикът тук е красив, а подходът към изработката е изключително разграничен от динамиката и агресията, които ни предлагат другите ленти. Казвам го в добрия смисъл. Там се гледа през един поглед, а ние гледаме през друг.

Калин Врачански: Зрителите ще видят един нов български филм, разкриващ нещо недоизказано. Просто още нещо за любовта.

Лентата е безспорният фаворит на фестивалите „Любовта е лудост“ и „Златната Роза“. През пролетта на 2011 година беше представена пред депутатите в Европейския парламент, освен това беше и единственият български филм на Киномания 2011. Филмът е носител на награда за най-добър оператор, Александър Лазаров, от 14-тия международен Бердянски филмов фестивал, който се проведе в Украйна. В главните роли са Калин Врачански, Симеон Лютаков, Сепиде Делфоруз, Мария Статулова, незабравимият Велко Кънев, Йосиф Шамли, Димо Алексиев. Оценете българското, както се казва в не една рекламна кампания, и се отдайте на режисьорския дебют на талантливата Магдалена Ралчева. Лентата се завърта по големите екрани от 16 декември.