Около 40 на сто работят на длъжности, изискващи минимални умения, 24 на сто се препитават от търговия и занаяти, 16 на сто са в услугите  и едва около 7 на сто полагат висококвалифициран труд – предимно в здравеопазването и като инженери.Според представен в Брюксел анализ на трудовите пазари една трета от българите и румънците, които работят в чужбина имат срочни или временни договори, докато централно европейците, наемащи се при подобни условия са два пъти по-малко.

Масовият български и румънски емигрант е със средно (50%) или по-ниско образование (34%), само 14 на сто са висшисти.Великобритания и Германия, които до последно държаха ограниченията за централноевропейците и още са затворили пазарите си за нас и румънците, са били обект на най-голям интерес от страна на трудовите имигранти. В първата страна са придошли почти 950 000 работници от 12-те нови страни, а във втората  – над 600 000.

Най-много българи и румънци има в Испания, където те достигат вече 2,2% от населението. 1,8 на сто от живеещите в Италия са българи и румънци. Според Еврокомисията 32 на сто от емигриралите в ЕС българи са се установили в Испания, 15% във Великобритания и 13% в Германия.Западните европейци, които се заселват в новите страни, усядат предимно в Унгария, Чехия и Словакия. Според Еврокомисията работниците от Изтока не са станали прична за нарастване на безработицата, освен в Испания, и не са подбили заплатите на местните работници.

От 2004 г. насам те са допринесли за дългосрочния растеж на западната икономика с почти 1%. Ето защо социалният комисар Ласло Андор препоръча на 10-те държави, които все още държат затворени трудовите си пазари за българи и румънци, да свалят ограниченията от Нова година.До момента само Великобритания е информирала официално, че няма да отвори пазарите си. Очакват се още съобщения до края на декември.

barometar.net