Бойко ми е свидетел , ако чете този блог или му докладват ангелите (тело)хранители (а медийните му ангели са слаби и може да са проявили и такава слабост), че направих (не)възможното да не коментирам най-коментираната тема във връзка с така наречената журналистика у нас от около седмица насам. Просто не искам да се връщам оттам, откъдето съм си тръгнал. Вече съм описал, включително и в книгата си „Президент на РъБъ”, що е това съвременен „другарски съд” над колега журналист, принуден да напусне работата си. За илюстрация по темата някой ден, ако в България се появи истински независима телевизия, ще излъчи въпросното телевизионно предаване от 13-ти петък 2008 г. , с водещ (включително в оплюването на низвергнатия си за волнодумство доскорошен колега) Николай Бареков. Същият обаче сега се изживява като „жертва” поради обстоятелства, които не аз, обектът на тогавашната му гавра с „трупа ми”, а други са описали.
„Съветът за електронни медии (СЕМ) реши да глоби телевизия ТV7 заради изказванията в ефир на водещия на сутрешния блок Николай Бареков срещу протестиращите земеделци. Самият той обяви, че решението е „смъртна присъда“. По време на протестите в столицата, когато фермери от цялата страна дойдоха със 170 трактора, журналистът заяви в ефир: „Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, да се омита още днес от столицата, където сме дошли да си изкарваме хляба, защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ние какво можем да направим – можем да режем гуми, може да палим трактори. Аз не желая някакви разюздани селяни в центъра на София да ми пречат да си изкарвам хляба“.
В отговор зърнопроизводител от Добруджа разпространи протестно писмо, в което заяви, че Николай Бареков си е позволил „нещо невиждано за 22 години демокрация – журналист да заплашва и обижда хора, които мирно и в съответствие със закона изразяват гражданската си позиция“. (Dir.bg)
Единодушното решение на СЕМ Бареков нарече още по-патетично „смъртна присъда” срещу самия него. Както вече споменах, не искам да кажа каквото и да е, което ще му даде основания да добави, че има и някакъв реваншизъм по негов адрес. Давам думата на друг, който не е сред заподозрените.
„Пази Боже сляпо да прогледа
Румен Белчев
Стършел
ТV 7 настъпи мотиката и вече цяла седмица обяснява, че цицината не е от нея, че не е разбрана правилно, че тенденциозно е тълкуванието на свободното телевизионно слово…
На помощ бе впрегнат и сайтът „Всеки ден“ – собственост на собственика на телевизията, после да замазва положението бе привикан и лично председателят на СЕМ Георги Лозанов, който окончателно омаза работата с изявлението, че казусът е не толкова в полето на закона, колкото в полето на професионалната етика, както и че журналистите имат право на позиция, която може да е емоционална и остра…
Да си припомним журналистическата позиция, която Николай Бареков сподели с любезните зрители в ефир. Отклоненията в правописа, които ще забележите, се дължат изключително на кристалния български език на водещия:
„Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, да се омита още днес от столицата, където сме дошли, пак казвам, да си изкарваме хляба! Защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ние какво можем да направим. Можем да режем гуми, можем да палим трактори… Аз не желая някакви разюздани селяни, наистина в центъра на София да ми пречат да си изкарвам хляба! (…) Аз да не съм отишъл примерно в техните села да си паркирам и аз колата отпред, пред тракторите да стачкувам. От кво?
От другото студио: Значи си готов дори да създадеш такова гражданско движение…
Бареков: Абсолютно! Да, да – ще го създада и лично аз ще отида долу да им нарежа първите гуми ако не си ометат тракторите оттука! Те навлезоха в наша територия! И от днес е война – градът срещу селото! (…) Като нямат работа да отидат да си режат сланината и винцето върху вестника и да ядат – нали това е забавлението по селски в България, така се възприема… (…)Ми аз съм бил на първите митинги, още деветдесета година, когато тия селяндури сигурно… не знам с какво са се занимавали. Сега в момента те взимат един милиард европейски пари, аз не взимам нищо! И те са тука в собствения ми двор!“
Собственият двор на г-н Бареков всъщност е площадът „Народно събрание“, към който гледат прозорците на студиото му. Трябва да го имате предвид – да не хвърляте книжки и фасове, като минавате оттам. Чуждата собственост трябва да се уважава!
В едно такова хубаво време си живеем, в което всеки, добрал се до вестник, радио или телевизия, може да си изразява остро и емоционално мнението. Макар то повече да прилича на изригване на парвеню, вбесено от това, че няма къде да си паркира джипа.” Желаещите да задълбаят в познанията си по темата за парвенющината на „осъдения на смърт” могат да намерят в мрежата публикуваните неотдавна негови снимки в ролята на самодоволен богаташ, който се залива с шампанско на цената на една и половина българска журналистическа заплата (знам ценоразписа, защото наскоро отказах предложение за такова подаяние) в бар за разглезени богаташи на френската Ривиера в компанията на синчето на един такъв нашенски богаташ.
Същият „смъртник” се изживява като медиен бодигард на премиера Борисов, употребяващ като обидна квалификация срещу производителите на зърно по време на протеста им болшевишката обида „милионери”. Те може и да са, но какъв ли е самият Борисов и скъпо платените му говорители от висшата шампанска лига, която се точи от устата им? Жален й татко на българската журналистика!
Иво Инджев
ivo.bg