Битува мнение, което споделят както повечето мъже, а и много от жените, че да се работи под ръководството на жена, не е лесно. Не става въпрос за това, че жените не са достатъчно добри като стратези или политици. Много примери потвърждават обратното. И въпреки това, стане ли въпрос за началник, то най-напред характеристиката се прави по полов признак, а деловите качества остават на заден план.Дали това е правилно, е друга тема. Въпросът тук е защо в обществените представи битува мнението, че да те “командори” в службата жена, не е най-добрия късмет.

Най-лошото, което може да очаквате от жена-ръководител:

Фунцията на ръководителя е да обединява хората в екипа, да планира и координира действията и да осъществява контрол върху изпълнението на разпорежданията си. За тези функции е малко да бъдеш просто професионалист – тук най-необходимото качество е именно притежанието на лидерски умения. Подчинените признават безпорния авторитет на началника – лидер, който…:

– е способен да вижда по-далеч и е по-проницателен от всеки от останалите;

– умее да поема инициативата;

– е признат арбитър в междуличностните отношения;

– не се страхува от риска (да взема решения означава да рискува).

Дали психологическия портрет на жената – като по-нежния и пасивен пол – не е пълна противоположност на обрисивуния по-горе образ на добрия началник? За илюстрация на казаното някои дават предбрачните отношения между половете. Мъжът, когато се стреми да завоюва една жена, е предприемчив, напорист, рисковач. Тези качества – на завоевател и лидер в отношенията между половете, се разпространяват и в служебните отношения, т.е. мъжът е лидер “по природа”.

tia.bg