Българското кино е в подем – доста банално и патетично вече звучи това обобщение, но е факт, че родното производство на филми си пое въздух и изплува от безвремието, в което беше изпаднало. За щастие не се сбъднаха прогнозите от края на 2010-та, че през 2011-та няма да има нови продукции, поради намалените субсидии. Но ето, че можем да се похвалим с около 10 нови ленти, чиито премиери бяха именно през отминаващата година. Е, нямаме шедьоври от типа на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт” и „Мисия Лондон”, но пък и наличните продукции не са за пренебрегване. Разбира се темите са същите – тежкият преход и изгубените в него поколения, проблемите на младите днес и лутането им в тъмното, тук-таме някоя любовна история, но винаги пречупена през социалната проблематика. Изобщо, ако трябва да обобщим, доста социално ориентирано е родното киноизкуство и филми като „Love.net”, „Подслон” „Островът” , „Кецове” и „Шменти капели” го доказаха. И петте ленти, с малки изключения, звучат наивно и на моменти дори доскучават, но пък е похвално желанието на режисьорите им да покажат критичното си отношение към нередностите около нас.
Естествено, ако попитате кинаджиите какво мислят, те ще бъдат категорични, че бг филмите са на европейско ниво, което е доста далече от истината. Но пък едно трябва да признаем на родните творци и то е, че са се научили да правят от нищо нещо, т.е. с малко пари да снимат все пак сериозно кино. Други пък, като Влади Въргала например, са готови на крайности. Актьорът и режисьор заложи апартамента си без да му мигне окото, за да довърши проекта на живота си. След това събра повече от пет хиляди души на премиера и с това влезе в историята за най-многочислена бг прожекция. Дали обаче това е гаранция за последващ успех? Едва ли, особено на фона на критичните коментари от страна на зрители, определящи лентата като „спорна и леко аматьорска”.
Същите бяха оценките и за дебюта на Валери Йорданов „Кецове”. Прекрасно заснетият филм затрудни публиката в опитите й да разбере какво е искал да ни каже режисьорът, но пък нали в това се изразява условността на изкуството и всеки има право да го възприема както иска.
На този железен принцип мина по кината и вторият филм на Камен Калев „Островът” с участието на световноизвестната Летисия Каста. И тук мненията бяха супер полюсни, като повечето определиха лентата като „ненужно претенциозна”. Всъщност посланието беше ясно, просто изразните средства бяха малко по-поетично- сюрреалистични отколкото зрителите можеха да поемат. Като че ли най-разбираем бе „Love.net”. Дали защото всички висим денонощно в мрежата и това прави темата близка до хората, но филмът на Илиян Джевелеков се оказа лесносмилаем и се радва все още на голям зрителски интерес.
Ще види ли “TILT” OSCAR?
Безспорно киносъбитието на 2011-та се нарича „TILT”. Проектът на братя Чучкови също за кратко оглави родния боксофис, а след това бе номиниран от Националния съвет за кино за българското предложение за чуждоезичен „Оскар”. Дали присъствието на звездата Радина Кърджилова в лентата или добре построеният сюжет са в основата на успеха на филма не може да се каже категорично, но е факт, че творбата има качества, които може би ще срещнат лентата със заветната статуетка на Американската филмова академия. Тази развръзка тепърва предстои. Засега „TILT” шества из щатските кина и се опитва да прави бг лоби- нещо, без което не може на Оскарите.
За „Сбогом, мамо”, Мишел Бонев и други истории…
И ако българските филми бяха на кантар през цялата година по отношение на зрителски интерес, то една лента категорично не бе харесана и дори предизвика международен скандал. Биографичният филм на Мишел Бонев „Сбогом, мамо” се превърна в ябълката на раздора както у нас, така и в Италия. Там си отиде един министър, а тук шефът на Националния филмов център. Дадените „жертви” обаче не помогнаха на филма да пробие по европейските екрани, а тук той буквално бе оплют. Това не попречи на режисьорката да започне да работи по продължение на историята и така през 2013-та ни очаква следващата порция скандали около личността на българката с трудна съдба, намерила щастието не в родината си, а на Ботуша.
Яна Донева