Няколко добри театрални роли го вкараха в лигата на забележителните бг съвременни артисти, но именно образът на Орлин Гончев в сериала „Седем часа разлика” го изстреля на върха на славата. Днес всички говорят за Пенко Господинов и неговият „тих злодей”, който е готов на всичко, за да спечели любовта на съдия Таня Стоева. Странните трансформации, през които преминава Гончев го превърнаха в най-интересния типаж в култовата тв поредица, а актьорът в един от най-търсените. Дали се припознава в образа или се дистанцира от него, какво мисли за театралната реформа и за мисията на изкуството. Трябва ли да се живее с илюзии и с кои от тях би се простил- за всичко това разговаряхме с Пенко Господинов веднага след празниците.

Г-н Господинов, как изкарахте празниците?

В тиха, скромна семейна обстановка , с жена си и детето, защото през годината бяхме доста натоварени нямахме време да останем насаме и да се порадваме на тихия си скромен дом. (смее се)

Вярвате ли в чудото на Коледа?

Аз все повече вярвам в личните усилия и знам, че Господ подкрепя тези, които ги полагат. Когато намеренията са добри винаги има нещо, което ти помага и те окриля.

В едно интервю драматургът Захари Карабашлиев ни препоръчва да се разделим с нереалистичните си мечти през 2012-та, вие имате ли такива?

Аз си поставям цели, които бавно и равноускорително постигам. Нямам нереалистични мечти така че нямам с какво да се разделям в тази смисъл.

Как се отнасяте към благотворителността, която у нас се проявява основно по Коледа и Нова година?

Не ми харесва, когато е кампанийно. Нашата култура, среда и общество е доста изостанали в това отношение. Всеки ден трябва да се прави по нещо добро за хората в нужда или за тези около нас. Така или иначе всеки има нужда от подкрепа и сетивата ни трябва да са непрекъснато на щрек, за да сме готови да помогнем когато трябва.

…Подобно на Гончев, който е готов на всичко за Таня Стоева…колко души живеят в героя ви?

(Смее се) Оказа се, че много хора живеят в него. Аз откривам все повече и повече негови страни и се радвам, че със сценаристите и режисьорите успяваме да покажем много пластове от този човек. Ние осветляваме тъмните кътчета на душата му и се радвам, че в това отношение постигаме разбиране с екипа. Ужасно разчитам на тях, за да създадем един интересен, жив и любопитен характер.

Откривате ли себе си в него?

Да, естествено! Но аз обичам да работя с разлики, не толкова с това, което лежи мен. Работата ми позволява да надниквам в себе си и да се опознавам по-надълбоко и затова се радвам, че работя точно тази професия – тя позволява един доста дълбок психологически поглед върху самия мен. Всъщност аз приех тази роля след кратки колебания, а иначе бях поканен за нея от продуцентите на сериала.

Защо се наложи да мислите?

Защото в началото Гончев ми се струваше еднопланов и затова се радвам, че постигнахме разбиране с екипа да търсим накъде и как този персонаж може да се развива и след като постигнахме това разбиране аз се успокоих и разбрах, че ми е интересно и ми се работи тази роля. Когато на актьора не му е интересно няма как да се получи, колкото и добър професионалист да си – личи. Може би просто аз успявам бързо да разкривам актьорите и това дали дадена роля им е по сърце или го правят по някакви други причини.

Кой е прототипът на Гончев в реалния живот?

Аз не съм работил с прототипи и не знам кого и какво са имали предвид сценаристите като са писали ролята.

Така по-лесно ли е или по –трудно за вас?

Не знам…..не съм се замислял. Може би, ако имаше прототип щях да се повлия, а в случая съм доста свободен и ми дава възможност за интерпретации.

В крайна сметка Гончев щастлив човек ли е?

Дълбоко противоречив е. Като всеки жив човек има моменти на щастие и дълбока скръб. Във всеки случай е мъж, който не се примирява с нещастията и това, което го сполетява и като всеки нас се опитва да си нареди живота по начин, по който се чувства щастлив.

Но всичко което прави е продиктувано от любовта му към Таня Стоева или има и други мотиви?

Смесено е, но това е основният мотив. Вторият сезон ще стане още по-интересно около Гончев, но повече няма как да издам, защото аз самият не знам. Снимките вече започнаха и тепърва ще разбера какво са ми приготвили сценаристите.

Къде се чувствате по-добре- пред камерата или на сцената, къде плувате повече в свои води?

Различно е. Аз имам много по-голям опит като театрален актьор, но и богат такъв в телевизията и киното и все повече ми харесва пред камерата, но си давам сметка, че това са две различни дисциплини в актьорлъка.

А случвало ли ви си е да приемете роля, която не ви допада?

Да, разбира се.

Това тълкува ли се като компромис?

Не, аз съм професионален актьор и независимо от моите лични предпочитания трябва да играя и да давам всичко от себе си. Не разчитам на вдъхновение и на това дали работата ме е заразила изцяло- просто с това си изкарвам парите и понякога се налага да работя и неща, които не ме вдъхновяват особено. За щастие вече мога да си избирам и моят избор не се определя само от комерсиална гледна точка, но и от това доколко ми е интересно.

Имало ли е съжаление за това че сте актьор- обичали сте футбола, може би от вас щеше са излезе добър спортист?

Не, нито за миг не съм съжалявал. Имал съм тежки моменти, защото всички знаем отношението на родните политици към културата, която не е сред приоритетите и от тази гледна точка ми е било тежко. Не съм съжалявал обаче защото тази професия ми е дала много и пет живота да имам няма да мога да се отблагодаря – нито на театъра, нита на киното, на хората които съм срещал по пътя си. Получил съм много повече отколкото съм очаквал.

Дали изкуството е в състояние да променя хората?

Не страдам от такива илюзии. То може да е утеха, да бъде отговор на живота, а пък ако някой получи импулс да бъде по-добре или да научи нещо повече за себе си това би било добре дошло.

Откривате ли някакви слабости в театралната реформа до момента?

Не слабости, аз не откривам положителни тенденции, защото така както се провежда реформата насърчава комерса, а когато театърът е на държавна издръжка, то той трябва да има увереността, че държавата седи зад неговите творчески инвенции и че може да се развива като театрален език. Театърът е живо изкуство, той трябва да дава насоки за бъдещето, да очертава тенденции. Когато обаче обвържеш субсидията с продажбата на билети ти караш хората да се съобразяват с това колко ще гледат едно представление. Тогава се насърчава комерсиалността, нещо което не бива да бъде така.

Но пък има и други мнения, според които не бива да се прави изкуство заради самото изкуство, защото тогава, то е насочено само към твореца и обслужва единствено него…

Ако ние тръгнем да се съобразяваме само с очакванията на своите зрители това вече не е творчество, а бит пазар, това са китайските стоки. Не бива да принизяваме изкуството до това ниво. Всичко това ще се случи, вярвам в това. Вярвам в хората с творчески импулс. Виждам, че се появяват съществени неща и това ще се оцени след пет години. Мисля че сме стъпили на двата си крака и усилена работим. Спокоен съм за бъдещето, защото вярвам, че тази божествена искрица, която носим в себе си не може да бъде загасена от икономически кризи и политически игри. Това ще ни пренесе като нация през времето, виждам го и ме прави щастлив, вдъхновява ме.

vsekiden.com