Политическата 2011 г. във Варна мина под знака на местните избори, които се проведоха в късната есен. Но преди очаквания им финал нека видим какво се случи с основните политически сили през изминалата година:
В партия ГЕРБ започнаха 2011 г. с леки закачки към Кирил Йорданов. Първо той бе обвинен в постоянна смяна на позицията и смесване на обшествените интереси със съмнителни такива. Поводът беше изказването на кмета за опасност новият Общ устройствен план на Варна да се проточи с още 2 години, докато има еднозначно решение по развитието на пристанищната инфраструктура. Лидерът на ГЕРБ – Варна Павел Димитров препоръча на Йорданов „внимателно да прецени обществените интереси и да ги разграничава от някои съмнителни интереси, когато коментира тази тема“, Следващата атака дойде от депутатът Свилен Крайчев, който обяви че: „Някой в последните 15-ина години не иска във Варна да има пристанище. Добре е да си даваме сметка, че, когато София и Варна се карат, печели Бургас“. Ако местните лидери на ГЕРБ знаеха какво ще им сервира Бойко Борисов в началото на лятото можеха да си спестят част от упреците към Йорданов, който се оказа кандидатът на партията за кмет на Варна. Но преди това се проведоха събрания на местните клубове, които излъчиха петима кандидати: Павел Димитров, Данчо Симеонов, Данаил Папазов, Николай Апостолов и Иван Портних. Събралият най-много гласове Павел Димитров се отказа в полза на Данаил Папазов, но и това не помогна ГЕРБ да номинира за кандидат млад и енергичен мениджър, каквито бяха първоначално заявените критерии. Мнението на варненската организация на ГЕРБ не беше зачетено и Изпълнителната комисия на партията издигна Йорданов за кандидат. Очаквано за дисциплинирана партия в ГЕРБ-Варна нямаше брожения, само депутатът Свилен Крайчев възропта: „Не приемам идеята, че сегашният кмет може да бъде кандидат на ГЕРБ. Когато създавахме местната структура, идеята беше да се борим срещу статуквото. Не е позиция да заставаме зад някого само защото има големи шансове според социологическите проучвания. Някак си лъжем нашите избиратели, което е най-лошото”.  Гласът на депутата остана нечут, а Павел Димитров бе принуден да впрегне структурите на партията да работят за доскорошния основен опонент на ГЕРБ. И успя да го направи, защото Кирил Йорданов спечели изборите изправяйки се на балотаж срещу Веселин Марешки. Лошата новина за местната организация на ГЕРБ беше, че Борисов не се вслуша в мнението й, като силово наложи свой кандидат и постави в изключително неудобно положение Павел Димитров. Според мнение на политически анализатори, ако ГЕРБ бяха заложили на мениджъри като Иван Портних или Данаил Папазов, имаха големи шансове да спечелят изборите, но в крайна сметка надделя личната симпатия на премиера Борисов. След края на изборите Кирил Йорданов заяви, че няма да позволи никой да му се бърка в кадровата политика и така отряза пътя на гереберите да имат свои хора в общинската администрация. Добре, че бяха добрите резултати в Общинския съвет /16 съветници/ и в шест общини, за да се види добрата работа на Павел Димитров и екипа му.
Важно за варненци е да се отбележи какви бяха целите на ГЕРБ- Варна за 2011 г. и кои от тях бяха изпълнени. Първата беше свързана с пристанището, което се разбра впоследствие щеше да бъде дадено на концесия, но въпросът с преместването му предизвика бурни обществени дебати, които не доведоха до нищо. Изграждането на синя зона започна с фалстарт, когато през есента Варна бе залята с листовки, които се оказаха солова акция на общинската фирма „Паркинги и гаражи“ и частната „Център за мобилност“. От Община Варна отрекоха да знаят за готвената синя зона и заплашиха, че ще сезират прокуратурата за незаконни дийствия на участниците в заверата. Павел Димитров бе заявил и желание да се намерят 150 000 лв. за ремонт на Спортна зала, но откриването на зала „Армеец“ в София сложи край на много спортни мероприятия, които се провеждаха във Варна. Светлият лъч дойде от правителството, което успя да включи автомагистрала Хемус в Трансевропейската пътна мрежа.
За новата 2012 г. от ГЕРБ във Варна също си поставиха амбициозни цели: оптимизация на общинската администрация, намиране концесионер на пристанището, отново АМ Хемус и две пътни отсечки, изграждане на естакада над свлачището до Трифон Зарезан, построяване на детски градини, проект за градски транспорт с европейски пари, Общия устройствен план /до един-два месеца/. На хартия всичко изглежда постижимо, стига правителството и лично Бойко Борисов да обърнат внимание на Варна, а не само да се хвалят с това, което е направено за София. През 2011 г. не могат да се отрекат усилията на Павел Димитров да включи АМ Хемус в дневния ред на кабинета, търсенето на средства за изграждането на естакадата до Трифон Зарезан, активната му гражданска позиция по всички наболели въпроси на града, спечелването на местните избори във Варна и още шест общини. Като цяло ГЕРБ в морската столица изпраща успешна година, на както споменах е нужна подкрепа на централно ниво, за да се реализират всички предвидени проекти за 2012 г. Само с усилията на Павел Димитров, областният управител Данчо Симеонов, общинските съветници и местните депутати на управляващата партия, Варна няма да успее да върне блясъка си на проспериращ морски град.

Иво Югов

barometar.net