В големите международни компании аутсорсингът (износ на производство), трансферът на служители и честите сбогувания с едни от най-изявените специалисти са се превърнали в стандартна практика. Добрият професионалист е ценен и желан в „отбора“ на всеки конкурент, който преследва нови хоризонти за бизнеса си.Ако и вие сте на мнение, че по-високото заплащане не винаги е достатъчен довод да напуснете досегашния си сигурен пост, на прав път сте. Но вижте кои са другите причини, които често могат да провокират решителната крачка:
Криворазбраната бюрокрация в редица големи компании кара служителите им да се чувстват като прости пионки на шах-матната дъска, независимо какви функции изпълняват и колко добри са в работата си. Безсмислените, на пръв поглед, правила, излишната формалност и демонстрации на високо положение често изиграват основна роля в мотивацията на един блестящ професионалист, с богат опит зад гърба си, да напусне окончателно. С малкото уточнение, че тъкмо когато напуска служител с огромна квалификация, заемащ висок пост, причините се крият не толкова в опълчването му срещу системата от правила, а в недоволството, че самият той няма никакъв глас в определянето на условията.
Перспективата за кариерно развитие или липсата на дискусия по въпроса също е фактор от огромно значение. Заемате висок пост и се чувствате значими, но не усещате сигурност, че усилията и професионализмът, в даден момент, ще ви издигнат на друго, по-високо кариерно равнище. Тогава мисълта за смяна на работното място неминуемо изниква в съзнанието ви и остава там, докато по-добра алтернатива не се появи на дневен ред. Във връзка с този проблем редица компании придобиват нова практика на регулярен диалог със служителите си – какви перспективи могат да очакват в обозримото бъдеще от 3 до 5 години.
В този ред на мисли, липсата на обратна връзка с шефовете, както и тази на адекватна годишна оценка за добре свършената работа през изминалите 12 месеца, насажда чувството, че трудът ви не се взема насериозно и на вас не се гледа като на служител, който има място в компанията в дългосрочен план. Ако сте уверени в таланта и потенциала си, кое ви задържа в тази работна среда?
Доказаните таланти не се мотивират само с пари и положение. Те желаят непрекъснато да са изправени пред нови предизвикателства и да не губят емоцията, че вършат нещо стойностно. Завърти ли се веднъж колелото на рутината, страстта за работа замира. Заниманието с едни и същи задачи, ден след ден, е не само отегчително и демотивиращо, но и напълно достатъчна причина да се преразгледат конкуретните оферти.
Получавате високо възнаграждение за работата си и трудът ви се цени, но сте част от екип, в който новаторските идеи не се радват на топъл прием. Закостенелите разбирания лесно дотягат. Да сте отборен играч не е лошо. Обезпокоително е, когато сте част от колектив, в който на предложенията за нещо ново, извън рамката на установената визия за работния процес, се гледа като на делене от отбора. Това секва творческия заряд и общото желание за благотворни промени. Помислете добре, може би е време да преразгледате приоритетите си. Някъде ви чака екипът, в който ще се чувствате на мястото си.