Безоблачното битие на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил бе разклатено напоследък. Първо бе историята с Линкълна, а сега и излезе досието му от Държавна сигурност. Преди това бяха обвиненията, че е заложил сградата на митрополията, за да изтегли заем, строежите край Рогачево и комплекс „Ален Мак“. Но дядо Кирил е боец от старата школа и едва ли ще се предаде така лесно под натиска на общественото мнение. Да не забравяме колко безкомпромисно се справи с отец Любомир Попов, когато усети че застрашава авторитета му в епархията. Писал съм за брокерските умения на митрополита, но те са с църковни земи и си мисля, че никой не може да му държи сметка какво прави с тях освен патриарх Максим. Укорявал съм го за светските му прояви по коктейли и игрите на тенис и билярд и стоя зад думите си. Но някои голобради репортери, които се упражняват върху дядо Кирил трябва да знаят, че той не е селския поп, а високо ерудиран духовник с огромно влияние и авторитет не само в църквата. Ударите, които понася не са леки, но съм сигурен, че ще издържи и като птицата Феникс ще възкръсне над хорската злоба и завист. Защото местните пишещи братя, които са го взели на мушка и си острят перото с него, трябва да се запитат: А колко много неща направи той за епархията? Няма да коментирам част от свещениците му, те не са най-добрия избор, но на фона на другите митрополити дядо Кирил е активен, строи храмове и ремонтира манастири и има социална политика. Добър, лош той е нашият митрополит и трябва да го приемем с грешките му. Ние да не би да сме безгрешни?

Иво Югов