Неговата роля в „Под прикритие“ не е централна, но образът на Куката предизвиква истински фурор сред феновете на сериала.

-Мариан или Куката?

-Мариан съм аз, Куката е просто един герой, един от многото, които съм играл. Просто телевизията е огромен лост за популярност. Но известността е нож с две остриета за актьора. Призванието на истинския актьор е да пресъздава различни характери. И е лошо, когато се идентифицира само с един образ. Напоследък се случва все така, че играя гангстери, но това не е единственото нещо, което съм правил. Понякога давам пример, че шест години в „Театър 199″ играех хомосексуалист. Играл съм какво ли не… Разбирам, че Куката е много популярен и много се радвам, защото това означава, че съм си свършил работата, благодарен съм за всички оценки, които получавам. Но популярността е наистина опасна…

-Защо?

-Защото почват да те идентифицират само и единствено с този образ. Ако утре ми попадне сценарий за роля, която харесвам, но екипът ме свързва с предишния герой, трудно ще ми се доверят, че актьорът Мариан Вълев може да изиграе да речем доктор.

-Спират ли те хора на улицата?

-Непрекъснато. Слава Богу, казват ми само хубави неща. Досега не съм чул една лоша дума за мен, което е някаква гаранция, че съм се справил сравнително добре с ролята. Благодаря на тези зрители, очаквам със смирение тяхната оценка. Мариан е много по-различен от Куката.

-Не си ли приличат поне по нещо малко?

-По абсолютно нищо. Куката е изключително забавен образ, самият аз се забавлявам искрено с него, надявам се и за зрителите да е така.

-Не даваш ли нещо от себе си на героя?

-Не, наистина нищо. Куката е много еднопланов като усещания, първичен е в реакциите, в оценките си. Мариан е много по-тих, по-кротък човек. Преди смятах, че няма изцяло добри и изцяло лоши хора. Ако някой е лош, това се определя от възпитанието, от начина му на живот. Но като минават годините, започвам да си мисля, че хората се раждат такива, каквито са.

-А Мариан не взема ли нещо от Куката?

-Не, Куката е плод на определени наблюдения върху една група. В живота си имах възможността да се срещна с какви ли не хора, във всички континенти на света. И няма да крия, че една част от познатите ми са момчета, които не занимават с чак толкова законни дейности. А аз съм актьор, длъжен съм да наблюдавам, да изучвам. И ето че дойде момент, в който мога да реализирам проучванията си върху тази група от хора и да я защитавам с нокти и зъби – това е главната задача на актьора, да брани своя образ.

-Как ти предложиха ролята, ходи ли на кастинг?

-Продуцентите ми се обадиха се по телефона, казаха ми: „Има една роля, която не е голяма, но само ти можеш да я изиграеш, която ще помогне много за цялостния проект“. Те са мои приятели и знам, че никога няма да ме подведат. Приех в последния момент, защото не бях сигурен, че ще мога да се справя.

-Имаш доста роли на криминални персонажи, как се случи така?

-Всичко тръгна с „Лов на дребни хищници“. Бях се отказал да играя кино и театър, бях разочарован, не можех повече да търпя, тези години в България бяха наистина тежки за културата и за изкуството – говоря за преди 10-15 години. Време, в което виждаш как страхотни български актьори се превръщат в шутове, само и само да могат да се нахранят, което за мен е унизително. Едно е да си популярно лице, друго е да си актьор. Моето вътрешно разбиране за професията актьор не включва да си халтураджия, палячо, на който подвикват в заведенията. Да си актьор е изключително сериозна професия, която уважавам от дъното на сърцето си. Процесът е тежък, спомням си, че за ролята в „Лов на дребни хищници“ се готвих шест месеца. Какво ли не направих със себе си – напълнях с 30 кг, след това отслабнах с 20 кг за 15 дни, защото не харесахме концепцията, месеци наред живях само през нощта в тези среди, за да съм автентичен като присъствие на гангстер. Слава Богу, явно съм се справил добре, получих две награди „Златна роза“, което е изключително признание, много съм благодарен. И може би ролята беше толкова силна, че ми предложиха следваща такава в „Под прикритие“. За мен няма значение какво играя – всеки характер е различен. Мога да изиграя 200 гангстера до края на живота си и те ще бъдат различни.

-Мариане, знам, че имаш син…

-Да, имам син на 13 години, казва се Мариан. В момента е в една възраст, в която опознава себе си и света, идентифицира се като мъж. Стремя се да му помагам по всякакъв начин, но същевременно да го оставям сам да взема решения. Често ме питат дали ще стане актьор. В крайна сметка, баща ми казваше, че и каруцар да стане, важното е да е жив и здрав. Да се занимаваш с култура е въпрос на личен избор. С доста гняв наблюдавам хората, които правят това, за да са известни. Чувам млади хора, които казват, че цял живот са искали да бъдат на сцената. Но мотивацията е съвсем различна, когато се занимаваш с изкуство – това е начин да изразиш себе си. А не да изкараш пари и да си популярен. Тук става въпрос за някакви демони, които са в теб и трябва да ги освободиш, защото иначе се обръщат срещу теб и те смачкват тотално. Блясъкът, интервютата, шумът не са добра мотивация за един актьор.

-Разкажете за теб и Невена?

-Заедно сме от 15 месеца, тя живее в Англия от десет години, аз съм в България. Често летим един към друг, използваме всички моменти, които съдбата ни предоставя, за да сме заедно.

-Как се запознахте?

-Невена: На премиерата на „Лов на дребни хищници“. Бях дошла за малко, сестра ми ме покани на премиерата. Сестра ми е актрисата Яна Титова, която изпълнява една от главните роли във филма и много държеше да съм там. В последния момент реших да отида и се радвам, че го направих, защото там се запознахме с Мариан.

-Любов от пръв поглед ли беше?

-И двамата: Да!

-Мариан: Няколко пъти си говорихме в Skype. След това й се обадих по телефона и казах „В Англия съм“. Тя ме посрещна и от тогава не сме се разделяли. Вече сме в евросъюза, светът е по-различен. Самият аз съм от Варна, до там с колата стигам за четири-пет часа, а до Лондон отивам за три часа със самолет. Като цената на билета до Лондон е същата като цената на горивото ми до Варна.

-Романтичен ли е Мариан?

-Невена: Не знам дали да го издам (усмихва се)… да! С малки неща, които обаче са от значение.

-Мариан: Невена е ужасно романтична! Но тук малко навлизаме в прекалено лични неща… Стараем се да бъдем внимателни един към друг, всеки да уважава личността на другия, любовта е абсолютен фактор. Правим това, което правят всички нормални хора, които се обичат.

-Невена фенка ли е на ролите ти?

Не е (смее се). Ще я издам, ще кажа нещо, което ми е приятно. Невена е изтървала половината от първия сезон на „Под прикритие“. Изобщо не се впечатлява и не се вълнува от това, че съм актьор, което много ми харесва. Показва ми, че не е с оня човек от екрана, а е с човека Мариан и това е страхотно. Много се радвам. Даже веднъж я бях хванал, че гледа конкурентен сериал, няма да му кажа името (смее се), смяхме се много. Но после гледаше и „Под прикритие“ тайно, така че… всичко е окей. И е огромна фенка на Джаро.

-Невена, ти с какво се занимаваш?

-С вътрешен дизайн. Но все още търся това, което ми доставя удоволствие.

Пробвала ли си се като актриса?

-Не…

-Мариан: Невена има една много важна за актьорите черта – умее да се променя, притежава дарбата на хамелеона. Виждал съм няколко актриси, които могат да изглеждат както си поискат, едната от тях е Мерил Стрийп. Но Невена изобщо не обръща внимание на този свой талант, аз й го казвам, защото съм актьор и го разбирам. Никога не казвай никога, но според мен е изключено тя някога да стане актриса.

Мислили ли сте да живеете заедно – независимо дали в България или в Лондон?

Мариан: Вижте, това са прекалено конкретни планове, ние сме заедно – независимо в кой град, в коя държава. Важното е да правим нещата, които обичаме, да сме полезни, да даваме сто процента от себе си в това, което правим. Няма ключ към това човек да бъде щастлив.

Интервю на Силвия Петрова за списание „Хай клуб“.

hotnews.bg