TILT  остана извън списъка на чуждоезичните филми, които ще се борят  за  Оскар на  26 февруари. Въпреки многото прожекции у нас и в чужбина TILT не беше забелязан от световните кинокритици, които да определят място на екипа на червения килим. В България филмът пожъна голям успех, киносалоните бяха препълнени с млади хора, които искат да видят популярните от “Стъклен дом” актьори. Явор Бахаров и Радина Караджилова бяха главните виновници филмът да стане толкова  гледаем, а режисьорът Виктор Чучков -син заложи на добре познатия на поколения българи сценарии –  животът в България преди 1989г. Време на комунизъм, строги порядки, липса на свобода и демокрация и бленувани бягства в чужбина. Този сюжет е изживян от повечето българи и те нямаха  нужда да гледат филма, за да разберат какво е било в родината по онова време. Според някои в сценария  няма нищо злободневно и актуално, заради което той ще издържи във времето и ще бъде запомнен. Можем ли да кажем, че този филм всъщност е значително закъснял и не казва нищо ново  и  провокативно?  Дали Виктор Чучков не успя да намери вярната посока към онова поколение, което на гърба си е преживяло събитията от преди повече от 20 години?

Родното ни кино е в подем, правят се продукции, избират се актьори, дори се лансират  реалитита за млади таланти,  които да участват в новите серияли. Но дали могат съвременните филми да докоснат сърцата на онази част от българския народ, която е гледала и оценила по достойнство филми като „ Дом за нашите деца” на режисьора  Неделчо Чернев , „Да обичаш на инат” на Николай Волев или  „Бъди щастлива, Ани” ? Филми, в които участват актьори като Невена Коканова, Василий Меркуриев, Коста Цонев, Велко Кънев или  Елжана Попова. Може ли  TILT  да застане редом до „Лавина” или  „А сега на къде” ? Това биха могли да  кажат само онези, които имат богата кино култура и могат да направят сравнение не само между „Стъклен дом” и „Седем часа разлика”.

TILT е насочен към младите хора, които не са били родени по времето на събитията, за които разказва сюжета и ги запознава с част от живота на  родителите им и дава възможност да разберат какво е означавало за майките и бащите им свободата и шанса да се качиш на самолет и да излетиш, в която посока пожелаеш. В наше време емиграцията не е химера, а константно събитие случващо се на всеки час.

На Терминал 1 и Терминал 2 излитат стотици пътници с еднопосочни билети, които може би подобно на Сташ от TILT ще се върнат, заради любовта, или като други персонажи от филма ще останат да работят на черно.  Въпреки, че филмът не можа да  стигне до Оскарите направи революция в българското кино, като доказа, че нашите продукции не са нискокачествени и могат да бъдат гледаеми навън, могат да бъдат продавани и киното ни да се развива. Тази година обещават, че ще има още много нови и интересни проекти. Българският зрител се завърна в театралните и филмови зали и сам си извоюва правото да гледа родно кино. А може би това е пътят към мечтаната културна промяна  в нашата страна?

Деница Герчева

barometar.net