Ден след като Варненският и Великопреславски митрополит Кирил се запозна с досието си, то беше старателно прочетено и от репортер на ВарнаУтре.бг.В Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се пазят две сиви папки за Богомил Петров Ковачев, заведени като дело No 11597. В приемната снимките са забранени, четящият може да си води бележки, но не и да записва имена на трети лица, като записките му се проверяват на изхода. В първата папка от 54 страница има 7 сведения, написани на ръка от „агент Ковачев“. Първото е от август 1976-а, последното – от октомври 1980 г. В тях варненският владика разказва за посещенията си в Света гора, за безредиците и интригите в Зографския манастир. Пише за предполагаеми финансови злоупотреби, за изнасяне на славянски книги от библиотеките на манастирите. Почти всички доноси са проверявани от Христо Маринчев, зам.-началник отдел XIV на ПГУ на ДС, и вуйчо на дядо Кирил.

В докладите авторът е подписван навсякъде „Ковачев“. На страниците, написани на пишеща машина, в горния десен ъгъл има надпис „Строго секретно!“. На места под  него е изписано и „Единствен екземпляр“. Има подчертани имена и изрази. В края на някои от донесенията има задания.“Доложи какви мерки се вземат за оздравяване на положението“, е задачата от  9.08.1979 г., след сведението, че двама от свещениците в Зограф опитват да изолират манастира от България.

Друго задание е да се надникне в библиотеката на Руския манастир, където има славянски ръкописи. Има и заповеди, да проучи някои от лицата, за които е писал,  или е отбелязано, че службата има данни и разработки за определени лица от сведенията.Въпреки многобройните изявления, които направи през последните седмици – че не е писал нищо, не е подписвал нищо и не е донасял срещу никого, агент „Ковачев“ подробно е описвал срещите си с монаси от Гърция, Кипър, Румъния и България, разговорите си с тях, какво е дочул, какво е усетил. Стилът силно напомня шпионски роман. Съдържанието обаче далеч не е романтично, нито патриотично в името на спасяването на българския манастир в Атон.

Без да има кой знае какви особени факти или да разкаже нещо наистина съществено,“Ковачев“ постоянно „надушва гнили работи“
В докладните четем, например, за български монах, който бил „потаен човек. За него няма нищо свято освен парите. Всичко друго не го интересува. Ако прояви някое друго чувство, то е само средство да стигне до своята цел“. Текстовете са изпъстрени с много правописни грешки, особено що се касае до пълния член и пунктуацията.Втората папка съдържа над 90 страници, повечето от които – на машина. Тук са съхранени разходните разписки за това колко пари е получавал „агент Ковачев“  какво са му подарявали и по какъв повод. На бележките пише „Строго секретно“:

15 лева за почерпка и подпомагане на дв „Ковачев“ на основание „оперативна целесъобразност“, София, 15 март 1975 г.
8 лева за дадена вечеря на обект „Ковачев“ на основание „невъзможност да взема документи“ „Ковачев“ на 29.05.1975 г.
10 лева изразходвани за новогодишен подарък на основание „невъзможност да взема документи“ „Ковачев“ на 30.12.1975 г.
5 лева дадена вечеря и обяд, София на 18 и 19 април 1976 г.
30 лева подпомагане на 26.06.1976 г.
20 лева подпомагане на 9.08.1976 г.
6.80 лева подарък за рожден ден – дадена вечеря; падарък куфарче на стойност 17.20 лв. 13.06.1976 г.
100 ам. долара – маршрутиране. 11.11.1976 г.
30.23 лв – обяд и 80 лв – подпомагане – 16.11.1976 г.
145 лв. за закупуване на фотоапарат „Зенит ЕМ“ – 28.08.1977 г.
8 лева изразходвани за среща в София – 11.08.1977 г.
70 ам. долара за подпомагане 26.09.1977 г. (преди заминаването му за Гърция)
12 лева купени напитки – 12-15.09.1977 г.
12 лева изразходени на 8 и 16 май 1978 г.
100 лева за завръщането на Кирил в Гърция на 19.09.1979 г.
22 лева за срещи и 26 лева за напитки и продукти на 21.09.1979 г.

От документите в папка 2 става ясно, че след обучение по история на Балканските страни, езиков и курс по фотография и няколко проучвания на Богомил Петров Ковачев, той е вербуван. С постановление от 12.06.1976 г., подписано от Христо Маринчев, зам.-началник отдел XIV на ПГУ на ДС, е открита разработката „Ковачев“. Само няколко месеца след като става агент, Кирил е ръкоположен за йеромонах.В постановлението на вуйчото е записано, че „Кирил Петров ще замине да учи в Богословския факултет в Солун, по решение на синода на БПЦ“. Заедно с „Ковачев“ заминава и още един монах – Натанаил, който често се споменава в първата папка.Обектът, за който „Ковачев“ ще изпраща сведения, е с кодовото име „Цитадела“, т.е. Зографския манастир.

В заповедта се посочва още: „Ковачев“ има за задача „да изучава лица, заемащи възлови места в синода на ГПЦ и в университета, да посещава гръцката национална библиотека, където да  установява контакти с интересуващите ни лица и да създава предпоставки за издирване на материали за нашата история“.“След завършване на факултета „Ковачев“ е съгласен да прекара 2-3 години в Зограф, където ще може да вземе участие за отразяване на най-ценните богатства на манастира и чрез него да се проведат мероприятия от агентурно-оперативен характер […] От 28.05.1976 г. „Ковачев“ е приведен в поделение на ГУСВ и изцяло е предаден на наше разположение. Един път в месеца ще ходи в поделението да получава пари за храна“.

На практика, според официалната информация на комисията,„агент Ковачев“ е служител на управления III – (ВКР),военно контраразузнаване  и VI – борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви „Ковачев“ ще получи парола за връзка с ДС. Освен стипендията, която ще получава, докато учи в Гърция, са му осигурени и 70 щатски долара за лични нужди.  Преди заминаването му, ще вечеря в ресторант в София с трима високопоставени лица в ДС“. В папката има и разкъсан плик с надпис „Парола за връзка. Отваря се само по заповед на ръководството и по необходимост. 12.11.1976 г.“. Вътре има лист с ръкопис:

о.р.  Имате много поздрави от дядо Йеротей
с.с. „Ковачев“ – „Кой дядо Йеротей, от Златна ливада ли“
о.р. Не дядо Йеротей от Царев брод.

От доклад с дата 18.05.1979 г. научаваме, че Министерсвото на външните работи на Гърция „отказва продължение на престоя на българския студент в Атинския богословски факултет Кирил Петров. Причината  за това е петмесечният му престой в Света гора, след като е имал разрешение за престой само за 4 дни.Освен това се е държал грубо с гръцките компетентни власти и е изразил пред тях становището си, че щял да стане монах в Света гора, без да има предварително съгласие за това. В момента се намирал в полицията за чужденци „Алодалон“ в Солун и ще бъде препратен по етапен ред в Атина.“На 23 май 1979 г. гръцките власти решават, че Кирил трябва да напусне Гърция. На 7.06.1979 г. обаче става ясно, че гръцкият синод е сменил решението си и му  позволява да остане в страната.

Всъщност в документите вместо Министерство на външните работи  е използвана руската абревиатура МИД – Министерство инностранных дел.От преписката става ясно, че Кирил наистина е подал молба да стане брат в Зографския манастир, но е бил оклеветен от друг монах за неспазване на реда и това довежда до изгонването му.На 2.06.1980 г.  „Ковачев“ пише донесение „Относно свещенослужителите в гръцката армия и поделенията за ДС и полиция“.  То съдържа няколко страници с имена на  църковни служители с църковните и военните им чинове и информация за тях – къде са родени и т.н.От документ за закриване на лична разработка „Ковачев“ с No 11597 от 25.09.1981 г. МВР 1 гл. упр. ДС гр. София научваме, че разработката е открита на 18.06. 1976 г. „с цел внедряване на Христов в Зографския манастир“

Отбелязано е, че той е преминал оперативна подготовка, обучен е във фотодело и е изпратен да учи в Атина. След  3 години обучение, „на базата на клеветнически данни гърците го принудиха да напусне страната“, се казва в документа. След завръщането си в България, Кирил завършва задочно Духовната академия и е назначен за протосингел на Сливенската Митрополия. От 1 октомври заминава за 2 години за Москва, където ще учи редовно аспирантура. „По време на аспирантурата Ковачев няма да изпълнява наши задачи“. Служителят на ДС предлага делото му да бъде закрито и предадено в архив.Досието на варненския митрополит Кирил съдържа информация от 1973 до 1981 г. В него
няма никаква информация от периода, в който той се е подвизавал като „агент Владислав“.Той е възстановен на служба  от о. р. Кирил Котов на 01.06.1989 г. и е регистриран на 12.06.1989 г.

Това става само три месеца след избирането му за Варненски и Великопреславски митрополит . По това време вуйчо му Христо Маринчев вече е генерал от Държавна сигурност и възглавява Комитета по въпросите на Българската Православна църква и религиозните култове (при вербуването на младия Кирил той е само полковник, зам.-шеф на XIV отдел на Първа главно управление на ДС, занимаващ се с културно-историческо разузнаване).Ако се съди по съдържанието на двете папки от първия период на агентурното минало на дядо Кирил, именно след 1989 г. той се е занимавал със задачи на легендарното Шесто управление, свързани с  борбата с идеологическата диверсия и противодържавните прояви.С писмо на Национална служба за защита на конституцията с входящ номер 3696/ 09.11.1990 г. е внесено  искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните“ за агент „Владислав“. Така агентурната дейност на митрополит Кирил след 1989 г. е заличена завинаги.

varnautre.bg