Тегленето на филми и музика ще стане престъпление, равносилно на фалшифицирането на маркови стоки. И ще бъде наказвано тежко – дори с конфискация на имущество.Интернет доставчиците пък ще бъдат отговорни за незаконните действия на потребителите си. Те ще трябва да предоставят достъп до личните данни на “пиратите” на носителите на правата.

Това е само част от законодателните действия, който трябва да предприеме България. Причината – в четвъртък посланикът ни в Япония Любомир Тодоров сложи подписа си под международното търговско споразумение за борба с фалшификациите ACTA. Решението за това е взето от Министерския съвет. Кабинетът е гледал текстовете от АСТА на две заседания. Финалната позиция е в взета на 11 януари т.г.Според АСТА държавите, ратифицирали документа, трябва да ограничат разпространението “на програми или уреди, които заобикалят защитата за копиране на дисковете с програми, филми или музика”. Това на практика означава забрана на торентите, с които се споделят файлове, торент сайтовете, както и мултимедийните плеъри.

Споразумението срещу фалшификациите е подписано от общо 21 страни от ЕС. Преди това е парафирано и от САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и Швейцария. Пет държави от ЕС все още не са се присъединили: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия.АСТА обаче предизвика бурни протести в почти всички държави. В Полша миналата седмица на улицата излязоха 10 000 души. Американският Конгрес се отказа миналата седмица от приемането на два закона срещу интернет пиратството SOPA и PIPA.

А докладчикът на европейския парламент за ACTA Кадер Ариф подаде оставката си. В изявлението си той отрича целия процес, довел до подписване на споразумението. Според него това е станало непрозрачно, без включване на гражданското общество в обсъжданията и без в текста му да бъдат включени исканията на Европейския парламент. “Споразумението ACTA е проблематично по отношение на въздействието му върху гражданските свободи, на начина, по който вменява отговорност на доставчиците на интернет достъп и възможностите за производство на генерични лекарства”, пише в мотивите за оттеглянето си Раиф. Накрая заключава: “Аз няма да взема участие в този маскарад.”Въпреки че споразумението е подписано от страните в ЕС, процедурата продължава в Европейския парламент. Няколко организации за електронна свобода започнаха да събират подписи за протестна петиция до Европейския парламент. До вчера само две от тях www.accessnow.org и www.avaaz.org/бяха събрали над 1 млн. подписа.

Блогърите скочиха

Родните блогъри бяха едни от първите, които алармираха за станалото. Представяме ви мненията на двама от тях:“ ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на “кражба” в интернет. ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика. ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации” – пише Боян Юруков, интернет активист и блогър. http://yurukov.net

Емил А. Георгиев, юрист http://delibertate.info публикува следното: “Какво означава ACTA за потребителите на интернет:

– ACTA игнорира развитието на глобалната мрежа и свързаната с него консумация на съдържание;

– ACTA ще конфронтира потребителите с допълнителна наказателна отговорност при неясни критерии;

– ACTA ще засили и без това сериозния дисбаланс между потребителите и носителите на права.”

trud.bg