Нова българска комедия ще се бори за зрителските симпатии от март.В „Корпус за бързо реагиране” издуват мускули агентите Васко (Васко Мавриков), Гецата (Евгени Будинов) и Борето (Ивелин Найденов). Те са безработни момчета с добри сърца, готови на всякакви подвизи, за да припечелят за бира, кебапче и потупване по рамото.Първата им сериозна мисия е възложена от г-жа Георгиева (Диана Любенова, „Забранена любов”), която подозира мъжа си (Мариан Вълев, „Под прикритие”) в изневяра.В каста разсмиват още Башар Рахал, Латинка Петрова, Фахрадин Фахрадинов, плеймейтката Златка Димитрова и професионалният боксьор Коко Тайсъна. Режисьор е Станислав Дончев, а дебюта си като сценарист в пълнометражна лента прави Васко, по-известен като „Приятно ми е, Мавриков” от „Господари на ефира”. Премиерата е насрочена за 2 март, но го разпитахме в аванс за приключенията му на снимачната площадка.

– Васко, сценарият на „Корпус за бързо реагиране” е писан преди седем години. Какво забави толкова екранизацията му?

– Не се вписвахме в схемите, които се разиграват в Националния филмов център. И призовавам НАП да направи проверка за десет години назад и да види по какъв начин ние, данъкоплатците, сме инвестирали парите си в кинопродукти. Не може някакъв тип, възпяващ козел (б.а. визира „Козелът”, екранизация по новела на Радичков), да спечели субсидия, а после да си направи къща и да си асфалтира пътя до нея. Аман от мафия тук и браво на хората от Pro Films, че застанаха зад нас. Защо българските сериали са толкова гледани в момента? Защото се правят от частни продуценти и не разчитат на държавни дотации.

– Ако ти се наложи да синтезираш сюжета на „Корпус за бързо реагиране” с няколко думи, какви ще са те?

– Това е история, на която ще се смееш – къде на случайността, къде на каръщината ни. В „Корпус за бързо реагиране” няма драми и кадри, които не се сменят по 10 минути. С него реализирах детската си мечта да имам екип, с който да помагаме на хората, и то безвъзмездно. Единствените пари, които спечелихме с моите хора, бяха 10 лв.

– Как ги заработихте?

– Спасихме котката на една баба. Но аз пак ще призова властта към промяна в закона за киното. Нека държавата субсидира само документални филми. Тогава и да крадат разни лица от системата, няма да ме е яд, на екран ще се появят Седемте рилски езера и на мен ще ми е драго. Може лентата да куца, но ето – чужденецът ще се радва на забележителностите ни. Какво ме интересува мен философията на един козел и трима души, дето го обгрижват в планината? Този филм струва над милион лева! Наскоро го гледах по БНТ1. Преглътнах го с повече домашна ракия.

– Как се снима филм за 18 дни? Бързата работа не е ли срам за майстора?

– Актьорите се навиха да участват на възрожденски начала и ние се съобразихме изцяло с техния график. Всички казаха, че идват заради добрата история. Отдавна не били снимали за нещо различно от парите.

– Кое е най-екстремното нещо, което ти се наложи да направиш на терен?

– Ами не бях играл от 10 години и в началото се чувствах като на първи учебен ден. Вярно, че аз си бях написал образа, но съвсем друго беше да го реализирам пред камера.

– Какъв актьорски потенциал видя в черната Златка?

– Голям. Тя е натурален талант. Със Злати се познавам покрай продуцентите, с които работих в „Денят е прекрасен”. Тя е добър човек и е много изпълнителна. В същото време няма претенцията, че е голямата работа, въпреки че масовото мнение за нея е точно обратното. Трябваше ми за събирателен образ на най-оборотната порода българки – тунинговани, за да ловят портфейли.

– Историята позиционира Мариан Вълев и Диана Любенова като екранна двойка. Как е химията между тях?

– Мариан е алхимикът, но не можа да направи злато от Диана, защото взе да й кръшка. Много им се радвам и на двамата. Диана изнесе на гърба си цялата „Забранена любов”, а „Под прикритие” гледам само заради Мариан.

– В лентата ти си нещо като супермен на повикване. Спомняш ли си най-доброто дело, което си правил за непознат в реалния живот?

– Да, цялата ми работа в „Господари на ефира” като разследващ журналист. Една стотинка не съм взел на никого за репортажите. Накрая пред вратата ми имаше опашка от жалващи се, от цигани и пенсионери до хора от сенчестия бизнес. Но аз капитулирах, изморих се. Юрках се сам, дела срещу мен се водиха. Но не съжалявам за нищо.

– Обмислял ли си опцията да се върнеш в „Господари на ефира” или за теб това ще е крачка назад?

– Не, напротив. Водили сме вече няколко разговора с Джуди Халваджиян. В италианските „Господари…” имат много готина спортна рубрика и смятаме да я развием. Вече трета седмица обаче децата боледуват и не мога да се измъкна от нас и да отида на среща, за да финализираме преговорите.

– Спомена дъщерите си. Как се живее в женско царство у дома?

– С много воля, как. Свиква се.

– Разкажи за тях. Какви са като темперамент и интереси?

– Биляна е на 6 и рисува прекрасно. Наследила е таланта на майка си и сега, ако имаме късмет, ще я запишем в училище за приложни изкуства. Йоана вече е на 3 и е торпедо. Ако трябва да бутате Берлинската стена, не са ви необходими тежкотоварни машини, давам ви малката и ще я разглоби за секунди. Жена ми Валя доскоро пишеше роман, но удари на камък в опитите да го издаде. Въобще в тая страна ако тръгнеш да правиш изкуство по почтен и добронамерен начин, положението много се размирисва.

– В кое от двете момиченца виждаш повече себе си?

– В Йоана, много е дива. Като малък бях същият, все в бели и приключения се вкарвах, че и в полицията ме закопчаваха. Голям бандит! Но който не е израснал в „Люлин”, няма да ме разбере.

– Как обичате да прекарвате времето си заедно?

– Правим снежни човеци, гоним се… Гледам да се чувстват добре и да не им досаждам. Счупят ли нещо – окей, минавам по-късно и почиствам. Висиш ли им на главата, забрави да станат самостоятелни и да поемат инициатива.

– Кой е лошото ченге във възпитанието им?

– Май че е жена ми. Аз съм много либерален. Ако тя е построила комунизма с дисциплина предходната седмица, то аз за един час мога да разваля цялата система.

– Мислили ли сте за син?

– Мечтая си само за запазване на добрите ни отношения. Най-важното е да сме в диалог и да имаме стимул да продължим пътищата си заедно.

– Като човек с дългогодишен стаж в семейните отношения имаш ли си формула за това как се поддържа една пълноценна връзка?

– Нямам. Според мен силата е в любовта. Ако тя си иде, ти, колкото и компромиси да правиш, все ще си в задънена улица. Един път сме на този свят и ако тръпката я няма, сами преценяваме дали да я търсим другаде или да останем роби на себе си.

monitor.bg