Преди дни България се включи в споразумението срещу фалшифицирането, станало известно като АСТА. Това стана след като правителството ни упълномощи посланика ни в Япония и така България прие, с още 21 страни от ЕС, този международен договор. В студиото на предаването „Под лупа” директорът на дирекция „Авторско право и сродни права” в Министерството на културата разясни за зрителите, че няма основание за притеснение от следене в интернет и „такова нещо в АСТА и в нашето законодателство няма и не може да има”. Документът „има за цел цялата тази материя по отношение на защитата на правата на интелектуалната собственост да бъде кодифицирана, да бъде подредена, да бъде предложена на останалата част от света”, уточни г-н Дамянов. Освен това той добави, че „което е записано в АСТА сега, съществува като отделни норми в нашето законодателство” и това е гаранция за негова безкористност.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
– Преговорите по този международен договор започват още през 2007 г., така че това споразумение не идва изведнъж, в общественото пространство се знае за него, но не му беше обръщано внимание. Какво всъщност цели това ново споразумение за защита на авторското право?
– Искам да подчертая, че АСТА е споразумение на една голяма част от страни, които осъществяват над 50% от световната търговия, споразумение за борба с фалшификатите и вноса и търговията с фалшификати, които не отговарят на марката, която носят. Не отсега, а всяка година ЕК излиза със статистика, която доказва лавинообразното нарастване на такива стоки, които заливат страните. ЕС е инициатор за сключване на такова споразумение, защото наистина в този свят, особено сега в момент на световна икономическа криза, е много важно дори и едно работно място да бъде запазено. Доколкото знам, от вноса и продажбата на такива фалшификати в страни от ЕС може би са засегнати около 5 млн. работни места. Това значи милиарди евро, които не влизат в бюджетите на съответните страни от продажбата на редовни стоки, на внесени мита, такси. Така че основата на това споразумение е икономическа и тя е много важна за всички развити страни. Самият факт, че не е подписана от три знакови страни в това отношение, показва къде е разделението и от коя страна сме ние, България, като страна – членка на ЕС. Това е най-важната част от споразумението и смятам, че България съвсем спокойно, с чувство на принадлежност към една цивилизована част от световната общност може да се присъедини към АСТА. Втората част, която се отнася за продуктите, които се разпространяват в интернет – музика, филми, компютърни програми, които също са част от тези търговски споразумения, те не могат да не влязат в това споразумение. Естествено там също трябва да има някаква защита. Но искам да подчертая, че всичко, което е записано в АСТА сега, съществува като отделни норми в нашето законодателство: в закона за авторското право, в закона за географските означения и търговските марки. Регламент 1383, който има директно действие в нашата страна, е също факт и той се прилага от митниците по отношение на залавянето и процедурите за работа с тези фалшиви стоки. Тоест в споразумението няма нито една нова нововъведена процедура. То има за цел цялата тази материя по отношение на защитата на правата на интелектуалната собственост да бъде кодифицирана, да бъде подредена, да бъде предложена на останалата част от света и да бъдат приети като минимум, за да може ние да се развиваме икономически, финансово и културно напред. България се присъединява към нещо, което вече го има, но тя трябва да стане част от тази световна общност и нивото на АСТА е по-ниско от нивото на защита на тези права в нашата страна. Но понеже е такава международната практика, че дори в Световната организация по интелектуална собственост се приема един договор, който вече ние и страните от ЕС на това ниво на защита го покриваме, но искаме и другите държави поне минимум да покрият това ниво.
– Има доста възражения срещу споразумението, защото се е стигнало до него в една тайнственост – така твърдят повечето форуми. Не се е провела обществена дискусия, а както казах в началото, тези текстове в споразумението се обсъждат вече 5 години, дори през 2010 г. Европейският парламент се произнесе с резолюция, одобрила тези текстове, и е дал съгласието си да се водят преговори от страна на ЕК.
– Точно така. Въпросите с интелектуалната собственост не се решават от всяка страна поотделно, а те са на ниво общностно ниво, т.е. ЕК е упълномощена от държавите членки да водят преговори по тези въпроси. Има поредица от отговори на ЕК на въпроси за страховете, които АСТА поражда в обществото и не само в нашата страна, като тук се изрежда откога АСТА е публично достъпен, колко пъти е бил обсъждан в парламента, в комисията, кога е публикуван, редовни доклади са публикувани, за преговорите още от април 2010 г., отделно брифинги, пресконференции и т.н., които е изнасяла комисията, същите мерки са предприели другите страни, които не са от ЕС, да бъде огласено това споразумение. Искам да кажа, че няма световен заговор на тези страни срещу потребителите на интернет и ако някой счита, че ние, в България, можем да си позволим това нещо, мисля, че подписите на държавите, които подписват това споразумение, имената на тези държави достатъчно добре говорят, че ако при нас може да се случи, но то не се случва, в тези страни никога не може да се случи. Това са страни с утвърдени демокрации, като Австралия, Нова Зеландия, Япония, Сингапур, страната, която е номер едно по свобода на икономиката, предполагате ли, че те ще въведат такива ограничения, за каквито се говори в блоговете, в пространството на интернет и ще ограничат развитието на своята икономика?! Това не може да се случи. Това не е факт и за нашата страна. Никакви нови ограничения не са наложени от АСТА по отношение на интернет.
– Независимите интернет доставчици имат страхове, че с АСТА се нарушават правата на потребителите на интернет и всичко се свежда под един общ знаменател. Имат ли основания за тези страхове?
– Техните твърдения отчасти са неверни. АСТА не е общ, напротив, много е конкретен и в това му е силата и тези разпоредби, които са влезли в АСТА, ги има в нашето законодателство. Ще дам пример във връзка със страховете на интернет доставчиците, че едва ли не всеки потребител може да бъде следен… такова нещо в АСТА няма – нито един текст не казва, че интернет доставчиците – провайдърите, ще са длъжни да следят трафик, свои потребители… такова нещо няма. Аз не знам кой ги измисля тези неща, за да създава смут и тревога в обществото. В чл. 95 (г) от Закона за авторското право и сродните му права има следния текст: „Съдът може по искане на ищеца” – да кажем един първоносител, „да задължи ответника” – т.е. съответното лице, „или трето лице да предостави информация относно обстоятелствата, които са от значение за решаване на делото”. Значи първо става въпрос за едно гражданско дело. Аз съм първоносител, господинът е потребител. Аз мога да считам, че моите права са нарушени, а във всяко нормално общество трябва да има възможност аз да си защитя правата. Аз чрез съда мога да поискам, ако съм установил, че едно лице чрез своя ай пи адрес нарушава моите права, като качва филми, музика без да има съгласието на авторите за това, аз, ако имам достатъчно основание и убедя съда… много е важно, че това разрешение за получаване на информация минава през преценката на независим орган, който е съдът, и тогава чак, ако аз убедя съда, че наистина този човек нарушава моите права, мога да поискам от третото лице, което в случая е ай ес пи-то, което предоставя тези услуги, да ми предостави информация – „имената и адресите на продуцентите, производители, разпространители” и т.н. Това, което се изтъква непрекъснато, че потребителите могат да бъдат следени в интернет, такова нещо в АСТА и в нашето законодателство няма и не може да има поне засега. Но не АСТА ще въведе това нещо. Просто тука има едни гражданско-правни отношения, за които директива на ЕС казва – двама души спорят и понеже ЕС обръща внимание на интелектуалната собственост, дава права на правоносителя, но не да арестува или да се саморазправя с потребителя, а чрез съда да поиска информация за лицето, което нарушава неговите права. Това е разковничето и това е разписано не общо, а много конкретно, той е много конкретен и затова няма защо да се притеснява никой, защото никой не може да си превишава правата. Няма да има неоснователен контрол на трафика в интернет и личната кореспонденция на хората.
– Съпротивата идва най-вече от младите хора, свикнали да свалят в интернет пространството безплатно филми и музика и от това много хора губят. Например ТВ „Европа” се излъчва безплатно на десетки сайтове, които показват нашия продукт, без да плащат за него.
– Така е. Аз искам да се обърна към младите хора, които са най-активните ползватели на интернет, да бъдат спокойни, че АСТА не засяга действията на индивидуалния потребител. Тоест, той не е насочен да следи какво прави един човек. АСТА е насочено против структури, които използват интернет за свои престъпни цели. Когато се злоупотребява в търговски размери със съответния продукт или с това, че се качват филми и музика без съгласието на авторите, тези разпоредби могат да бъдат насочени срещу тях, но никой, нито един от тези потребители, които стоят вкъщи и си слушат или си свалят музика, или филми, никога не е било, няма и да бъде някой да влезе в къщата му и да го арестува. АСТА е защита на българските и европейските граждани срещу фалшификати и срещу други нарушения на правата на интелектуална собственост, които носят средства на държавите, на своите създатели и затова те трябва да бъдат защитени.