Слабостите в съдебната ни система ще са акцент и в новия междинен доклад на Европейската комисия за правосъдието и вътрешните работи у нас. Работата по него е във финална фаза, очаква се той да бъде одобрен и представен в началото на следващата седмица. Европейската комисия иска от България по-решителни действия по препоръките за съдебна реформа, отправени през юли миналата година, както и по-ефективно прилагане на Закона за съдебната власт, съобщи БНР. Този доклад е технически и не съдържа квалификации и оценки. В него обаче се говори за ключови назначения, извършени от Висшия съдебен съвет, които предизвикват загриженост, както и за корупция в съдебната система и за отговорността на етичната комисия към съвета. Отбелязано е още, че е необходима реформа в процеса по избиране на Висшия съдебен съвет, за да се подобри неговата прозрачност и обективност.
Все още се очакват резултати по дела за нередности и измами с пари от еврофондовете, не са направени поисканите в юлския доклад анализи на съдебната и следствена практика по редица дела за организирана престъпност и корупция, пише още в проектодоклада. За президентските и местни избори е отбелязано, че има твърдения за изборни измами, които се разследват от прокуратурата, бележка под линия препраща към доклада на наблюдателите от ОССЕ.
Вече в трети пореден доклад се обръща внимание и на препоръките на Групата страни срещу корупцията към Съвета на Европа – за законови промени, които да ограничат злоупотребите при финансиране на политически партии и предизборни кампании. В документа е отчетено, че новият специализиран съд и прокуратура вече работят, че Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси е взела първите си решения, че има известни резултати в отнемането на незаконно придобито имущество – както обаче и че новият закон за конфискация все още предстои да бъде приет.
Говорителят на ЕК Марк Грей категорично отказа коментар за съдържанието на проектодоклада с аргумент, че по него все още се работи и тепърва предстои да бъде одобрен от комисарите. Той обаче отрече съдържанието и начина на писане на тези доклади да е повлияно от холандската позиция за Шенген. На въпрос до колко обвързването на двете неща от властите в Хага се отчита от ЕК, Грей отговори: „Комисията по време на целия този процес остана вярна на принципа, че механизмът за сътрудничество и проверка и оценката за готовност за Шенген са напълно отделни неща. За нас те остават такива и ще продължим да гледаме на тях по този начин“.
Грей посочи още, че председателят Жозе Барозу много ясно е заявил пред Европейския съвет през декември, че няма да се променят датите на междинните доклади, за да бъдат въведени в процеса по оценка за Шенген. Грей беше категоричен, че междинният доклад ще съдържа фактологичен преглед на свършеното от юли миналата година насам и няма да има никакви политически оценки и констатации.
„Председателят Барозу заяви, че няма да се поддаваме на политически натиск от която и да е страна. Все едно дали става дума за натиск да вкарваме механизма в шенгенския процес или за натиск от България и Румъния – да променяме определени формулировки. Никога през тези 5 години не сме правили това и нямаме намерение да започваме да го правим сега. Ще продължим да залагаме на обективност, придържане към фактите и добре обосновани политически оценки, когато дойде времето за тях“, добави още Марк Грей.