Доц. Веселин Ранков е сред любимите преподаватели в театралната академия. Десетки кандидат-студенти правят всичко възможно да влязат в неговия клас, защото има славата на ерудиран и разбран. Повече от 80% от завършилите при него се реализират на професионална сцена, както и на малкия екран. Сред тях е Боряна Братоева. Звездата от сериала „Седем часа разлика” обаче се оказа основната фигура в неочаквания протест срещу Ранков. Тя е няколко нейни колеги пуснаха декларация срещу учителя си, в която настояват той да бъде отстранен от Академията. Мотивите им все още не са обществено достояние, а са сведени само до знанието на ректора – проф.Любомир Халачев. Из коридорите на НАТФИЗ обаче вече вървят слухове и предположения. Потърсихме за коментар доц. Ранков, за да разберем кой и защо се бунтува срещу него и дали се чувства обиден.

Доц. Ранков, говори се, че бойкотът срещу вас е заради сексуален тормоз, обиди и преподаване в нетрезво състояние – как ще отговорите на това?

Простичко- не съм любовникът на НАТФИЗ и не спя със студентка от този клас. Никога не съм ги късал на изпити, нито съм ги заплашвал и унижавал, както се твърди. Във взаимоотношенията между преподаватели и студенти се случва да има разговор на по-висок тон, но той никога не е бил насочен персонално срещу някого. Не съм се карал с никого, нито съм го наричал с нецензурна или обидна дума. Ако нещо съм викал, то е защото не се разбира проблем, който би трябвало да бъде осъзнат или усвоен, защото им е преподаван, но не съм обиждал. Не е вярно и че пия. Аз имам голямо количество пикочна киселина в кръвта и ми е абсолютно забранено да употребявам алкохол- повече от чаша червено вино на ден не мога да пия. Мога да покажа епикризи за това си заболяване. Подобно обвинение срещу мен няма как да издържи.

Обвиняват ви и в незаинтересованост към учебния процес и прехвърляне на цялата дейност върху асистентът ви Николай Младенов, който пък нямал нужният опит.

Аз имам определен брой часове, които винаги покривам. В Катедрата ме знаят като човекът, който непрекъснато седи там и съм с тях. Но те все пак имат и часове за самоподготовка. А що се отнася до асистентът- той ми е асистент от четири години, приет от катедрен съвет, не съм го назначил сам. Нали така се подготвят бъдещите преподаватели – това е стратегия на Академията, а той в момента и учи режисура. Аз съм най-младият водещ клас по актьорско майсторство, хабилитиран съм за това и моите асистенти са сред най-опитните. Освен това Николай още като студент получи награда за мъжка роля в Бърно, в конкуренцията на 28 висши театрални училища. Тогава бях направил „И най-мъдрият си е малко прост” с негово участие. Двама от бившите ми студенти на фестивал в Пекин също получиха награда за мъжка и женска роля. От класа който миналата година завърши 13 души се занимават сериозно с театър и се изявяват. Те дори вчера са се събрали, за да мислят как биха могли да застанат зад мен и да ме подкрепят в тази доста странна и нелогична ситуация.

Май проблемът е в това, че бързо започват да се изживяват като звезди…

В групата на недоволните е Боряна Братоева и тя е единствената известна сред тях, защото играе в „Седем часа разлика”. Но аз съм много толерантен преподавател и пускам всички, които искат и могат да се изявят на екрана. От миналия клас също имам участници в сериали и това са Фахрадин Фахрадинов и Виолета Марковска. Сега мой ученик е в „Стар Машин”…..разбира се, отсъствията им от занятия се отразяват и тук може би е вината ми, че ги пускам.

Говорихте ли вече с ръководството на академията и какво мислят те по въпроса?

Да, говорих с всички и те са изумени и са поставени в една твърде сложна ситуация. Те няма как да вземат решение, защото ултимативният тон на декларацията, в която студентите искат класът да не се разрушава, но и аз да не им преподавам, просто е абсурден. Аз настоявам да има дискусия, защото уважавам учениците си. Те искат да се изявят и явно не им стига обучението, затова търсят други начини. Аз съм преподавател от 18 години и като прибавим четири години учене там- това са 22 години свързани с този ВУЗ. Мисля, че съм се научил как да помагам на младите да овладеят актьорската професия.

Чувствате ли се обиден?

Не, в никакъв случай. Младите хора са бунтари, желаят да привлекат вниманието върху себе си, да намерят грешките вън от себе си, струва ми се, че там някъде се крие проблемът. Това е най-добрият ми клас от трите, които съм имал досега, защото преди това бях асистент на проф. Надежда Сейкова. Убеден съм, че тези деца ще намерят своя път на развитие, някъде другаде, при друг преподавател

Т.е. няма вариант, в който оставате заедно и те ще трябва да отидат в друг клас?

Не зная дали има вариант да отидат в друг клас, защото системата в НАТФИЗ е такава, че когато един преподавател сформира клас от 15 човека трудно би могъл да поеме още 4-5 нови студенти. Кой да ги вземе- Ивайло Христов, Иван Добчев, Атанас Атанасов ли? Това е доста сложно и може да доведе до сериозни последици за този клас, в който отидат. Най-малкото има опасност да бъдат отхвърлени, защото не са в рамките на творческите търсения на другия преподавател. Или другото нещо е непрекъснато да се съобразяват с тях, за да не стане така че и „този не ми харесва, и онзи не ми харесва”. Навсякъде по света, в сериозните Академии, ръководството застава зад преподавателят и този, който не иска да е при него просто отива в друг ВУЗ- това също е изход. Има Нов Български Университет, Пловдивски, Благоевградски, колеж „Любен Гройс”…

Но не са толкова престижни….

Е, така е. Аз затова не отивам другаде да преподавам и съм лоялен към НАТФИЗ. Никога не съм се поддавал на такива изкушения.

Бунтари са, но не са ли прекалено разглезени днешните млади артисти ?

Аз имам едно такова усещане, че тази теза „Много сме, силни сме” води до едни други препратки в историята, когато застрелват един професор и казват: „ако другият не слуша, ще го застреляме и него” . Това ми прилича на демократически болшевизъм, а аз в студентски демократически болшевизъм не искам да участвам.

Но това не е първият опит за създаване на интрига в НАТФИЗ. Преди години Стефан Данаилов беше на фокус…

Уви, не е ново. По време на комунизма аз тръгнах да махам моя преподавателка, но бях наясно с мотивите си. Тогава Людмила Живкова писа писмо до ВИТИЗ, за да разбере какъв е проблемът. Аз тогава обаче се изправих и застанах с името си. До мен беше и Христо Гърбов .Станахме и казахме какви са ни исканията и съображенията срещу нея. Държахме се доблестно. За съжаление моите студенти сега не знаят какво и кого точно искат за преподавател. Хайде да влезем в диалог и да видим какви са грешките- аз не казвам, че съм безгрешен. Всички те винаги са получавала високи оценки, били сме заедно и извън Академията. Дори след изпити сме празнували заедно успехите им…ако имаше нещо защо не казаха, защо не подадоха някакъв сигнал. Затова ми стана интересно какво точно се случи после, как така преосмислиха за няколко дни позицията си спрямо мен….Прави ми впечатление, че декларацията е на писана на доста висок стил, респектирам съм, но ми се струва, че има някакви неточности.

Щом е написана на висок стил дали не е замесен ваш колега, който иска да не сте част от Академията?

В никакъв случай не мога да кажа такова нещо. Няма колега, който да е съгласен да се затрупа с допълнително отговорности и да поеме още студенти и всичко това за същите пари. Няма смисъл в това. Нали ще дойде и друг, не по-лош от мен. Освен това Академията няма полза от това да се канят лоши преподаватели, защото ще изгуби студенти. Преподаването по актьорско майсторство е функция на мозъка, самият акт преподаване, когато натрупаш необходимите знания ти се стремиш да ги споделиш с някого. И това важи за всички арт училища. Тук става въпрос за можене, не за заучаване на някакви понятия. Ние сме хората които изграждаме някакъв светоглед в тези деца, някакви естетически категории- това става с предаване на опит, а не с гледане на чуждестранни сериали. Не съм обиден, защото голяма част от тази група, са били подведени емоционално. Класът иначе е доста сплотен. Днес те имат изпит и аз ще бъда много щедър и благосклонен, ще напиша на всички много високи оценки, защото те са …гениални…и ще се приключи с този проблем / смее се/ А за мен остава притеснението да не бъда изгонен от академията, което не важи за колегите – асистенти. А ако не се свържа с академичните среди по някаква причина съм сигурен, че ще си намеря друг начин за развитие.

vsekiden.com