В момента Ники Илиев се намира на прага на най-голямата крачка в кариерата си досега: младият актьор, който познаваме най-вече от участието му в родния сериал „Забранена любов” направи своя режисьорски дебют.През март по кината тръгва филмът му „Чужденецът”, в който участва и звездата на френското кино Кристоф Ламбер.Илиев, освен режисьор, е и сценарист и актьор в лентата.
Ето какво сподели той пред inews.bg
-Винаги ми е било интересно, на какъв принцип се подбират актьорите в българските филми, всичко ли опира до добрия кастинг, или добрите познанства също играят роля?
-За другите не мога да кажа. При мен нямаше кастинг, актьорите ми бяха в главата още докато пишех. Това, което дълго време ми правеше лошо впечатление в българските филми и постановки е, че се взимаха млади актьори завършили НАТФИЗ и толкова. А има много таланти, които излизат от НБУ, „Любен Гройс” и други школи. Горе-долу бях запознат с тях и ми правеше впечатление, че никой не ги търсеше за нищо. Мисля, че се вписват прекрасно в „Чужденецът”.
-Баща ти, Бойко Илиев е театрален режисьор. От него ли се научи да режисираш и имат ли двете умения – кино и театрална режисура – общо?
-Двете неща са много различни. Нямам нищо общо с театралната режисура. Но съм работил няколко пъти с баща си и определено съм научил някои неща от него. Това, да мога да вниквам по-дълбоко в текста и да търся смисъл в поведението на героите.
-Някъде бях чула, че много би искал да направиш филм за Васил Левски. Защо, според теб, има толкова малко филми, посветени на най-големия български Апостол?
-От филми за Прехода и социализма няма възможност за каквито и да било други, свързани с нашата история. Това е повече от тъпо.
-А по какъв начин би представил историята му?
-От гледната точка на процеса, който се е водил срещу него, след залавянето му и паралелни негови спомени за началото на революционната му дейност.
„Забранена любов“ бе първият сериал, който поведе хорото от супер успешни родни телевизионни продукции.
-Радвам се, че го казваш, защото някои хора го отричат. Факт е, че последвалите сериали са направени по-добре и с повече пари. Но „Забранена любов” беше наистина първият, на който зрителите обърнаха внимание. Преди неговия старт, около 4-5 години нямаше нищо, така че си беше риск.
-Това, че беше заснет в студио и с телевизионни камери правеха качеството по-ниско и другите осъзнаха тази грешка и я поправиха. Жалко, че от Нова Телевизия не го излъчиха, когато си беше заснет, а го прекъснаха по средата и го пуснаха отново след година и половина, когато вече беше остарял. Държаха се така все едно нарочно искаха да го съсипят.
-А как ще коментираш факта, че изведнъж хората се влюбиха в родните телевизионни и кино-продукции?
-Просто започнаха да се правят такива, които са обърнати и към зрителите, а не само към фестивалите и към самите производители. Голяма роля изигра и фактът, че има жанрови продукции, но на някои хора преди не им беше удобно да го признаят.
-Твоят личен топ 5 на български филми и сериали?
1. „Всичко е любов“
2. „Вчера“
3. „Мисия Лондон“
4. „Лов на дребни хищници“
5. „Под прикритие“
-Често чуваме сравнения между популярните български личности и световните звезди. Калин Врачански, например, често е спряган като „българския Джордж Клуни“ или „родния Брад Пит“. С кой са сравнявали теб?
-Сравнявали са ме с различни хора, които са били актуални по това време, но никога не ми е правило особено впечатление.
-Ти си доста разпознаваемо лице от години. Как се справяш с публичния интерес към теб?
-Не е толкова трудно. Единствено ми е неприятно, когато напълно непознати хора ме разпитват за подробности от личния ми живот.
-Какво да очакваме от теб след премиерата на „Чужденецът“? Захванал ли си се с нови проекти или ще се отдадеш на заслужена почивка?
-Първо искам да видя дали зрителите ще харесат „Чужденецът” – това е най-важно. Ако това стане, продължавам. Имам проект за спортна драма на тема Свободни двубои и К-1, ще се казва „Боен дух” или „Без дъх”. Дано.