Експертите са обезпокоени, че при бързо топене на снега ще има опасност от ерозия и свлачища. Заради тежката зима учените очакват повишаване на нивото на подпочвените води, което е една от основните предпоставки земни маси да започнат застрашително да пълзят към населените места. Това каза за БТА доц. Николай Добрев от секция „Геоложки опасности и рискове“ към Геологическия институт при БАН.Всички регистрирани свлачища се водят на отчет в държавните геозащитни дружества към МРРБ с клонове във Варна, Плевен и Перник. Но не всички свлачища обаче са регистрирани – със сигурност има много селища, за които се знае, че има проблеми със свлачища, поради което е полезно да се наблюдават признаци за свлачищни активизации, като разширения на пукнатини по къщи или по пътната настилка, отбеляза доц. Николай Добрев.

Свлачищата се активизират основно през пролетта – април-май и през есента – ноември, когато водите санай-високи, напомнят учените. Последното мащабно активизиране на свлачища е от 1996 – 1997 г. като най-тежка беше ситуацията по северното Черноморие.Учените са притеснени от факта, че последната актуализация на картата със свлачищата в страната е от 2006 г. В редица държави, например Турция или Италия, подновяването на данните се прави непрекъснато. Преди няколко години е съставена Национална програма за борба със свлачищата и по нея за 172 свлачища учените са посочили, че са с най-висок риск за населението. Най-невралгичните райони са разположени основно по северната част на Черноморското крайбрежие, Дунавското крайбрежие, Източните Родопи, някои котловини в Западна България. Свлачища обаче практически има по цялата страната, но не всички са обхванати, каза доц. Николай Добрев.Грижата за свлачищата е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – там е и най-подробната информация. Всяко новопроявено или активизирано свлачище се регистрира от съответното геозащитно дружество и се представя информация за него в МРРБ. Свлачищата са в ангажиментите и на
Гражданската защита.

За тази година за превантивни геозащитни дейности са предвидени 450 000 лева при средно през предходните години около 700 000 лева. Система за предупреждения от активизиране на свлачище няма. Разчита се на подавана информация от органите на местното самоуправление към МРРБ и съответните геозащитни дружества. Общините пък са задължени да се грижат за вече укрепените свлачища, предадени им за стопанисване.

По данни на МРРБ освен средствата по линия на оперативна програма „Регионално развитие“ пари за борба със свлачища са вложени и по линия на два държавни инвестиционни заема на обща стойност 40 млн. евро. Единият е заем от 25 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, а другият – от 15 млн. евро от банката на Съвета на Европа, каза за БТА Йорданка Стоянова, директор на Дирекция „Европейски инфраструктурни проекти“ в регионалното министерство.

http://www.dnes.bg/